PDA

View Full Version : Просто споделям...



stokes2222
05-06-2017, 07:31
Не знам дали това е мястото където да напиша темата....даже не знам й защо го правя....
Ще разкажа накратко за живота си...
Родил съм се....не знам къде,не знам кой ме е създал.Взели са ме на около 2 години и три месеца от дом за деца без родители. Същата година починал ''баща ми'' който ме е взел...''мама''...не знам даже защо са ме взели.Тя се запозна с някакъв задник който въобще не му пукаше за мен...биеше ме,тормозеше ме....биеше ''мама'' тормозеше и нея.Но тя стоеше на пук...Сега след години,на никои ме му пука за мен....тя е с него и вече не са като преди,а аз си оставам отново сам...може би това е добре....
После...след доста време започнах да тренирам,борба,бокс....лош квартал и накрая започнаха проблемите....Това което бях виждал години...лошата компания,боищата,наркотици .....всичко това си каза думата...Живота ми е пълна каша без никаква смислена посока....Не знам какво да правя,не знам дали има смисъл даже....Сега като съм по голям,и мисля всеки ден за миналото си...и съжалявам за всеки един момент от него....Но,чувам хората още как говорят,зад гърба ми,бил съм хулиган,побойник,наркоман.. ..Не знам даже дали мога да ги виня в нещо....
Даже и когато срещнах момичето което харесвам и обичам в момента....който е и единствения човек до мен който наистина ме разбира,всички се опитват да и напълнят главата с глупости,да я настроят против мен....цялото й семейство....Тя ме обича,аз я обичам...но даже не сме заедно,когато сме на вън се държим като приятели....хората и без това само това чакат....Мисълта ми е че.....не знам какво въобще трябва да направя...Искам всичко да се нареди,искам да си намеря работа,да си взема жилище,да съм с нея,да си изчистя името....да бъда себе си,такъв какъвто искам....Не знам дали всеки се променя...но знам че аз съм се променил....просто....Приемам всякакви съвети...Благодаря...

belphegor
05-07-2017, 15:18
На колко години си, бро?
Миналото не можеш да го извадиш от себе си и за съжаление някои теглим късата клечка. (като пак - не сме се родили в индия без достъп до течаща вода и тоалетна)
Можем обаче да гледаме напред и да не оставим миналото да предопределя живота ни повече. Всичките гадости пак ще са се случили, но освен тях ще добавяме и нови неща.
Това, че търсиш промяната е първата и най-важна крачка. Браво!
За намиране на работа не мога да ти дам съвет. Не знам какво умееш. Но в общи линии, опита ме е научил, че като не се отказваш и продължаваш да опитваш и търсиш, се намират неща в крайна сметка.

Аз лично съм расъл с баща - побойник, и след като той почина останахме двамата с майка ми, на нейната заплата. Съответно за да излизам трябваше да си намеря друг източник на пари - и съответно почнах да вървя по една пътека - наркотици, лоша компания и т.н. Ама като станах на 16 почнах да осъзнавам, че не може да продължава така и успях да се измъкна от това. Налегнах да уча за да стана студент. Приеха ме в университет, почнах работа за 300 лева. Ама не се отказвах и после намерих по-добра работа, като цяло инвестирах времето си в придобиване на умения - научих език, професия.
Сега не мога да се оплача. Далече съм от България и като се върна там си припомням някви кофти неща само.
Та разказвам ти моята история само като пример, че може да се промениш, ако искаш, като за съжаление и късмета играе роля в тая игра.
Успех, братле!