Продължавам да правя една и съща грешка

[Bloody Red]

Предполагам на всеки му се случва да види някой непознат и той да му допадне, да усети искра. Проблемът ми е, че при мен, когато виждам този непознат достатъчно често, започвам да потъвам в разни мисли и сценарии как да се запознаем, представям си постоянно някакви ситуации. Но когато дойде удобен момент ме хваща страх, не правя нищо и след това се обвинявам колко асоциална и тъпа съм. В момента съм точно в такава ситуация - преди малко го видях, беше сам, имах дори хубава тема за разговор и ситуацията беше идеална и нищо не направих. Сега много ме е яд и от една страна си казвам, че ще пробвам пак, но от друга знам много добре, че най-вероятно ще направя същото. Омръзна ми да попадам в този кръг.

[Archer!]

Просто си по-срамежлива и притеснителна, в което няма нищо лошо, а и момчето трябва да е по-активната страна, но ако и той е по-срамежлив и притеснителен става кофти.

[NomNomNom]

Заговаряй го директно, ако искаш и само здрасти му кажи

[Bloody Red]

В сегашната ситуация е точно така - той изглежда доста срамежлив и ако не действам аз нищо няма да стане. Но всъщност дори да не беше срамежлив, шансовете ей така да ме заговори са много малки. Въпросът е, че се усещам как за пореден път задълбавам в това и започвам да си представям разни сценарии, но когато дойде моментът, буквално изключвам. Ясно ми е, че само аз мога да си помогна, и се опитвам, но това продължава да се повтаря - хваща ме шубето, след това се обвинявам и като мине малко време си казвам "следващия път ще успея" и пак всичко наново.


Заговаряй го директно, ако искаш и само здрасти му кажи
Друг проблем е, че се притеснявам след "здрасти" какво ще стане. Знам, че това е важното и оттам нататък би трябвало все нещо да тръгне, но социалните ми умения не са на особено високо ниво и просто не искам да е твърде неловко.

[NomNomNom]

Нее, само мини покрай него и му кажи - здрасти и толкова
Или - здрасти, как си (ама такова непредполагащодълъг разговор ), и като ти отговори, усмихваш се, и си поемаш по пътя
Пък може да го заговориш за нещо, дето си го видяла да прави преди х време

Къде го срещаш този пичага

[Bloody Red]

От моето училище е. Нямаме общи познати. Предполагам, че все ще измисля някакви теми за разговор, но едва ли ще се получи "натурално". А ако само мина така... после какво? Не ми изглежда особено инициативен...

[NomNomNom]

Казвай му здравей всеки ден
Хем ти ще свикнеш, хем той
И някой ден може повече
Поне ще дойде естествено

[bezim]

Лооол адски странно ми стана,защото буквално преди месец бях в подобна ситуация.Имаше едно момиче,което исках да заговоря и все си казвах:"ще я заговоря утре".На следващия ден си казвах пак: "И утре е ден".След една седмица отлагане се ядосах сам на себе си и отидох да я заговоря.Оттам нещата потръгнаха и вече нямам такъв проблем.Направих го веднъж,видях че не е кой знае какво и вече не ми пука.Не ми пречи да заговоря, което и да е непознато момиче.Направи го веднъж и като видиш, че не е нещо "страшно" няма да ти пука след това да заговориш който и да е непознат.

[Bloody Red]

Добре, направих голям гаф.

Осъзнавам, че това е много лигаво, но така и не успях да го заговоря на живо.
Всъщност малко преди края на учебната година се разрових доста и открих във фейсбук един профил, за който бях почти сигурна, че е неговият. "Почти", защото нямаше снимки. Пратих покана и той прие. Последната седмица му писах (не съм го виждала след това). Разбира се, човекът ме попита откъде съм сигурна, че е правилният, след като няма снимки. При което аз се паникьосах и казах, че съм попитала едно момиче от класа му, което бегло познавам (да, може би трябваше това да направя от самото начало). Та писахме си малко, знам, че не съм виртуоз в общуването, но разговорът въпреки старанието ми не вървеше твърде добре. На следващия ден писах пак, беше още по-зле и реших, че е загубена кауза. Чудех се каква е причината, защото наистина имах чувството, че в училище ме заглежда, но бях и почти сигурна, че това е неговият профил, и реших, че явно съм си въобразявала. Общо взето се постарах да спра да мисля за него, което след като започна ваканцията не беше твърде трудно.
Но днес човекът с въпросния профил е качил няколко снимки. И не е той, един друг от класа му е, по-лошото - има шанс да са приятели (виждала съм ги да си говорят). Сега въпросът ми е какво да правя:
1. Да му обясня, че все пак съм направила грешка. При този вариант сеирът ми е пълен, но и има някакъв минимален шанс да ме упъти към правилния човек и поне се изчистват недоразуменията.
2. Да си мълча, надявайки се да не се е раздрънкал и да забрави. В този случай като започне годината сигурно ще се вкарам пак в същите филми. Дали тогава евентуално ще успея да заговоря моя човек - не знам, но досегашният ми опит не ми дава особени надежди.

От самия начин, по който си формулирах възможностите, вероятно си личи към коя клоня, но все пак много бих искала да чуя чуждо мнение. Ако искате ме нахранете - определено си го заслужих, но, моля ви, кажете кой от двата варианта ви се струва по-добър.

[HollyGolightly]

Имаш позната в класа му, поне да му беше научила името 8-)
Няма смисъл да му обясняваш как си направила грешка и как си искала да добавиш приятелят му, само ще се изложиш така imo.