Ashenvale
05-27-2017, 11:56
Здравейте драги съфорумници, искам да ви представя какво се захванах да пиша, но разбира се преди да продължа искам да се консултирам с някои от вас. Знам, че не е нещо дълго, нито нещо кой знае какво, но като се има в предвид, че не обичам да чета книги, а сядам да пиша такава си е постижение.
================================================== ==================
Беше Неделя. Последният ден от седмицата. Часовникът тик-такаше, минутите минаваха една след друга тласкайки всеки един от нас към неизбежният край. В очите на мнозина виждах отчаяние, болка и страдание. Нямаше я онази искрица, онази борбеност, която да ги задържа тук на този свят. Бяха се пуснали по течението сякаш вече нищо не зависеше от тях. Те просто се бяха предали. Дали чакаха нещото, което ще им върне надеждата за живот, никой не можеше да каже.
За щастие все още се намираха и онези хора, в които искрата за живот все още пламтеше. Това може би бяха хората от, които цивилизацията се нуждаеше. Тези хора не изискваха подкрепа, те имаха способността да намират отговорите някъде дълбоко в себе си. Отговори за, които някой биха платили милиони.
================================================== ==================
Сега като го писах и се замилих, че май е супер несвързано, не се разбира за какво иде реч и не е нищо добро.
Именно за това ви пиша за вашите съвети, градивна критика и за някои напътствия, а и въобще да продължавам ли? :D
================================================== ==================
Беше Неделя. Последният ден от седмицата. Часовникът тик-такаше, минутите минаваха една след друга тласкайки всеки един от нас към неизбежният край. В очите на мнозина виждах отчаяние, болка и страдание. Нямаше я онази искрица, онази борбеност, която да ги задържа тук на този свят. Бяха се пуснали по течението сякаш вече нищо не зависеше от тях. Те просто се бяха предали. Дали чакаха нещото, което ще им върне надеждата за живот, никой не можеше да каже.
За щастие все още се намираха и онези хора, в които искрата за живот все още пламтеше. Това може би бяха хората от, които цивилизацията се нуждаеше. Тези хора не изискваха подкрепа, те имаха способността да намират отговорите някъде дълбоко в себе си. Отговори за, които някой биха платили милиони.
================================================== ==================
Сега като го писах и се замилих, че май е супер несвързано, не се разбира за какво иде реч и не е нищо добро.
Именно за това ви пиша за вашите съвети, градивна критика и за някои напътствия, а и въобще да продължавам ли? :D