Forever-Alone69
06-09-2017, 17:03
Здравейте! Пиша тук, честно казано, без някаква цен, може би за някакво духовно освобождаване, съвет или... и аз не знам какво, но изпитвам нуждата да го напиша и да прочета коментарите ви.
Става въпрос за момче, по което тотално откачих, не съм чувствала нищо такова преди. Запознахме се преди няма и месец. Излизахме с компания няколко пъти и още от първия път се роди нещо между нас. Не откъсвахме поглед един от друг, смяхме се и се гледахме брутално в очите. Имаше страст, поне аз я усещах... Започнахме да се виждаме, но само за едно- секс или поне аз така си мислех. Разправяше колко голям играч е, но се оказа, че не е чак до такава степен... първата седмица се виждахме почти всеки ден, след работа ме забираше с колата си да се разхождаме, срещахме се с негови приятели и после отивахме някъде да се осамотим. Търсехме се взаимно. Беше го грижа за мен, беше мил, имам чувството, че се опитваше да ме накара да ревнувам, но не ми пукаше, знаех, че се виждаме само за едно и не позволявах да изпитвам някакви чувства и надежди за нещо повече от такъв човек като него. Той ме накара да забравя на мига предишната си 3-годишна "любов", точно моя тип е, не е идеален, но ми харесва. Лъжец е, лъжеше ме за някакви дребни неща, но не ми пукаше, просто исках да съм с него. Постепенно сякаш той престана да ме търси толкова често, миналата седмица се видяхме само 2 пъти, а тази нито веднъж, вече 10 дена... последните ни чатове ги започнах аз, питах го как е, какво прави, той веднага отвръщаше с любезност. След това му пишех кога ще се видим, отговаряше със "спокойно, ще се видим. Ще ти звънна", довършвах с нещо и това, той ме сийнваше. Не знам дали избързвах с този въпрос и това му беше неприятно или не знам. Но е факт, че ми липсва, липсва ми страшно много, искам го, постОянно мисля за него. Мислех, че ще го забравя, но не мога. Постоянно се сещам за моментите с него, получавам лудо сърцебиене и започвам да треперя. Никога не съм изпитвала подобно нещо, подобно привличане към някого. Не знам какво да правя и как да го забравя. Просто полудявам вече, но няма да го търся повече, той ако досега искаше щеше да се свърже с мен, ако толкова много искаше щеше... и това ме побърква. А времето, по което преди ми звънеше е най- гадното ми в деня. Очаквам нещо, което няма да стане. Винаги от 6 до към 10 вечерта се побърквам, държа телефона в ръка и чакам, чакам нещо, което няма да се случи. Каквото и да се опитвам да правя в тези часове не се получава, единствено мисля за него и буквално откачам...
За информация: той е на 22, аз- на 18.
Става въпрос за момче, по което тотално откачих, не съм чувствала нищо такова преди. Запознахме се преди няма и месец. Излизахме с компания няколко пъти и още от първия път се роди нещо между нас. Не откъсвахме поглед един от друг, смяхме се и се гледахме брутално в очите. Имаше страст, поне аз я усещах... Започнахме да се виждаме, но само за едно- секс или поне аз така си мислех. Разправяше колко голям играч е, но се оказа, че не е чак до такава степен... първата седмица се виждахме почти всеки ден, след работа ме забираше с колата си да се разхождаме, срещахме се с негови приятели и после отивахме някъде да се осамотим. Търсехме се взаимно. Беше го грижа за мен, беше мил, имам чувството, че се опитваше да ме накара да ревнувам, но не ми пукаше, знаех, че се виждаме само за едно и не позволявах да изпитвам някакви чувства и надежди за нещо повече от такъв човек като него. Той ме накара да забравя на мига предишната си 3-годишна "любов", точно моя тип е, не е идеален, но ми харесва. Лъжец е, лъжеше ме за някакви дребни неща, но не ми пукаше, просто исках да съм с него. Постепенно сякаш той престана да ме търси толкова често, миналата седмица се видяхме само 2 пъти, а тази нито веднъж, вече 10 дена... последните ни чатове ги започнах аз, питах го как е, какво прави, той веднага отвръщаше с любезност. След това му пишех кога ще се видим, отговаряше със "спокойно, ще се видим. Ще ти звънна", довършвах с нещо и това, той ме сийнваше. Не знам дали избързвах с този въпрос и това му беше неприятно или не знам. Но е факт, че ми липсва, липсва ми страшно много, искам го, постОянно мисля за него. Мислех, че ще го забравя, но не мога. Постоянно се сещам за моментите с него, получавам лудо сърцебиене и започвам да треперя. Никога не съм изпитвала подобно нещо, подобно привличане към някого. Не знам какво да правя и как да го забравя. Просто полудявам вече, но няма да го търся повече, той ако досега искаше щеше да се свърже с мен, ако толкова много искаше щеше... и това ме побърква. А времето, по което преди ми звънеше е най- гадното ми в деня. Очаквам нещо, което няма да стане. Винаги от 6 до към 10 вечерта се побърквам, държа телефона в ръка и чакам, чакам нещо, което няма да се случи. Каквото и да се опитвам да правя в тези часове не се получава, единствено мисля за него и буквално откачам...
За информация: той е на 22, аз- на 18.