Lyalost
07-04-2017, 15:17
Здравейте. Аз съм едно нормално (надявам се) тийнейджърско момиче на 16. Като всяко момиче на моята възраст ,аз имам проблем в любовта. Или проблем със себе си...? Не смятам все още че съм за психолог,но от доста дълго време искам на някого да споделя.. честно да ви кажа,понякога един непознат за теб човек може да ти помогне повечв от човек,който познаваш от доста време. Имам приятели,говорила съм ,но някак си след разговора не се чувствам посъветвана или нещо да ми е помогнало.
Аз съм човек,който щом се влюби ,очите ми не търсят друг. Влюбвам се и трудно забравям и това ми играе лошо...
преди година се бях разделила с първата си любов. Естествено с раздялата вървеше и дългите нощи в размисли,плач... Харесвах го към 2 години и половина.. ние се бяхме разделили по-рано ,но той ми каза че ме иска още и така аз още повече се подведох и изгубих 8 месеца в разиграване... Понякога съжалявам ,че съм толкова мекушава. Та... След раздялата имах нужда да продължа колкото и да не исках.. Трябваше ми развлечение ( не да се забивам и някви такива,не е в мок стил) и отидох с най-добрата ми приятелка в хотела и. Една нощ се заговорихме за най-добрия приятел на гаджето и ( аз не го познавах,тя просто ми заговори). На думи доста ми хареса,отговаряше на неща, на които аз държах доста ,а именно уважение ,доверие,да се чувствам наистина като човек,а не като една ..играчка. Забравихме темата и се заиграхме нещо. Нормалната тийн игра - истина или предизвикателство. Тя ме предизвика да му пиша. Нямах против защото дори не го познавах,не ме беше срам или нещо.. от този ден започна всичко. Видяхме се. Станахме гаджета и съшата песен на нов глас,но може би с разлика в текста от предишната. Забравих да кажа- той не живееше в България. Българин е,но учи в чужбина,но за сметка на това идваше за един месец и заминаваше за един месец( смятам че доста често се връща) . На мен не ми беше никакъв проблем ,на него в началото също. Преди да направим 3 месеца той ми каза че му липсвам ужасно и това го мъчи защото иска да е с мен постоянно.. да,разделихме се. Толкова не се мъчих и след като се разделих с първата си любов( бях свикнала да ме мачка и унижава и ми беше безразлично до една сетепен) . Започнах да пия успокоителни,приспивателн ,всякакви медикаменти защото не спах по цели нощи. Не съм искала да се режа или да почвам да пуша или някакви такива.. получих някакви смущения в организма заради теЗи хапчета и глупости и ги спрях,но страданието си вършеше работата. Помолих го да спрем да си пишем,да се забравим ,не мога да продължа иначе,но той искаше още да си контактуваме и да не се забравяме. Казах си - може и да има надежда,макар и много малка. (Аз съм голям песимист).
След Коледната ваканция щом той замина аз му казах че не искам да ми пише докато не се върне.( той си беше хванал друга а това ме убиваше) . Питаше ме защо,настояваше да знае,но аз му казах не. ( не исках да му каЗвам ,че все ощв го обичам ) . Накрая каза добре,но заради мен.
Мина този месец,2 дни преди завръщането му ми писа. Не,не го бях забравила. Но поне той се беше разделил с това момиче.
Бяхме се променили. Поне аз много. Показвах непукизъм ,не исках да му показвам че ми пука зашото ме бешв страх да не ме смачка както предишния. В края на ваканцията му пак му казах че не искам да си пишем. Просто исках да опитам да го забравя наисина исках... той този път настояваше повечв и попита ЗАЩО? Предадох се ,каквото ще става да става,но му казах ,че все още го обичам и това да се държа приятелски с него , без да го прегръщам,целувам,да се грижа За него... това ме мъчи и искам да поставя себе си на първо място. Той само ми каза - Ако смяташ че така е по-добре за теб аз ще се съглася,но аз не искам и смятам че ако си пишем и се виждаме и всичко .. просто ще се развиват нещата добре. Пак се отдадох на думите му... След месец пак го очаквах. Върна се ,писахме си,бяхме се видяли и на следващия ден стана нещо... пак забравих да кажа нещо. С него правих любов за първи път. По-сигурна не се бях чувствала. За мен това е един специален момент и не исках да го пропилея с човек,в който не усещам топлина и доверие. Та.. писахме си ,говорихме си за този красив момент ,който ни се случи и той каза ,че от много време не ме е виждал и докосвал по онзи начин... Не знаех как да реагирам. Не знаех дали поне нещо изпитва малко минимално или само сексуално.. ? Може да се каже "приятели с привилегии" . Това не го правя заради секса. Единствено защото това е единствения начин да съм така близка както преди с него. Все още не сме ,но се държим все едно сме гаджета понякога.. той ме ревнува,казва че съм само за него , прегръща ме,държи се с мен все едно сме заедно... не знам какво да правя? Това ми е проблемът. Объркана съм а ме е страх да го попитам за неговите чувства като рой преди няколко дни ме попита защо го харесвам от толкова дълго време и след като му обясних каза че тази новина много го радва. Мисълта ми е .. КАКВО ДА ПРАВЯ? Да продължа ли или да св боря? Обичам го и за мен нищо не е пречка.. не знам какво изпитва той или ако изпитва зашо не го казва ? Объркана съм ,не знам какво да правя? Всичко съм правила и съм доказвала че чувствата ми са истински и неразрушими.
Моля за разумни отговори. Благодаря Ви!
Аз съм човек,който щом се влюби ,очите ми не търсят друг. Влюбвам се и трудно забравям и това ми играе лошо...
преди година се бях разделила с първата си любов. Естествено с раздялата вървеше и дългите нощи в размисли,плач... Харесвах го към 2 години и половина.. ние се бяхме разделили по-рано ,но той ми каза че ме иска още и така аз още повече се подведох и изгубих 8 месеца в разиграване... Понякога съжалявам ,че съм толкова мекушава. Та... След раздялата имах нужда да продължа колкото и да не исках.. Трябваше ми развлечение ( не да се забивам и някви такива,не е в мок стил) и отидох с най-добрата ми приятелка в хотела и. Една нощ се заговорихме за най-добрия приятел на гаджето и ( аз не го познавах,тя просто ми заговори). На думи доста ми хареса,отговаряше на неща, на които аз държах доста ,а именно уважение ,доверие,да се чувствам наистина като човек,а не като една ..играчка. Забравихме темата и се заиграхме нещо. Нормалната тийн игра - истина или предизвикателство. Тя ме предизвика да му пиша. Нямах против защото дори не го познавах,не ме беше срам или нещо.. от този ден започна всичко. Видяхме се. Станахме гаджета и съшата песен на нов глас,но може би с разлика в текста от предишната. Забравих да кажа- той не живееше в България. Българин е,но учи в чужбина,но за сметка на това идваше за един месец и заминаваше за един месец( смятам че доста често се връща) . На мен не ми беше никакъв проблем ,на него в началото също. Преди да направим 3 месеца той ми каза че му липсвам ужасно и това го мъчи защото иска да е с мен постоянно.. да,разделихме се. Толкова не се мъчих и след като се разделих с първата си любов( бях свикнала да ме мачка и унижава и ми беше безразлично до една сетепен) . Започнах да пия успокоителни,приспивателн ,всякакви медикаменти защото не спах по цели нощи. Не съм искала да се режа или да почвам да пуша или някакви такива.. получих някакви смущения в организма заради теЗи хапчета и глупости и ги спрях,но страданието си вършеше работата. Помолих го да спрем да си пишем,да се забравим ,не мога да продължа иначе,но той искаше още да си контактуваме и да не се забравяме. Казах си - може и да има надежда,макар и много малка. (Аз съм голям песимист).
След Коледната ваканция щом той замина аз му казах че не искам да ми пише докато не се върне.( той си беше хванал друга а това ме убиваше) . Питаше ме защо,настояваше да знае,но аз му казах не. ( не исках да му каЗвам ,че все ощв го обичам ) . Накрая каза добре,но заради мен.
Мина този месец,2 дни преди завръщането му ми писа. Не,не го бях забравила. Но поне той се беше разделил с това момиче.
Бяхме се променили. Поне аз много. Показвах непукизъм ,не исках да му показвам че ми пука зашото ме бешв страх да не ме смачка както предишния. В края на ваканцията му пак му казах че не искам да си пишем. Просто исках да опитам да го забравя наисина исках... той този път настояваше повечв и попита ЗАЩО? Предадох се ,каквото ще става да става,но му казах ,че все още го обичам и това да се държа приятелски с него , без да го прегръщам,целувам,да се грижа За него... това ме мъчи и искам да поставя себе си на първо място. Той само ми каза - Ако смяташ че така е по-добре за теб аз ще се съглася,но аз не искам и смятам че ако си пишем и се виждаме и всичко .. просто ще се развиват нещата добре. Пак се отдадох на думите му... След месец пак го очаквах. Върна се ,писахме си,бяхме се видяли и на следващия ден стана нещо... пак забравих да кажа нещо. С него правих любов за първи път. По-сигурна не се бях чувствала. За мен това е един специален момент и не исках да го пропилея с човек,в който не усещам топлина и доверие. Та.. писахме си ,говорихме си за този красив момент ,който ни се случи и той каза ,че от много време не ме е виждал и докосвал по онзи начин... Не знаех как да реагирам. Не знаех дали поне нещо изпитва малко минимално или само сексуално.. ? Може да се каже "приятели с привилегии" . Това не го правя заради секса. Единствено защото това е единствения начин да съм така близка както преди с него. Все още не сме ,но се държим все едно сме гаджета понякога.. той ме ревнува,казва че съм само за него , прегръща ме,държи се с мен все едно сме заедно... не знам какво да правя? Това ми е проблемът. Объркана съм а ме е страх да го попитам за неговите чувства като рой преди няколко дни ме попита защо го харесвам от толкова дълго време и след като му обясних каза че тази новина много го радва. Мисълта ми е .. КАКВО ДА ПРАВЯ? Да продължа ли или да св боря? Обичам го и за мен нищо не е пречка.. не знам какво изпитва той или ако изпитва зашо не го казва ? Объркана съм ,не знам какво да правя? Всичко съм правила и съм доказвала че чувствата ми са истински и неразрушими.
Моля за разумни отговори. Благодаря Ви!