Lady.M
07-04-2017, 19:20
Здравейте,
Миналото лято се запознах с едно момче, по - малко от мен, доста напористо искаше да излизаме, да говорим, беше невероятно мил и много усмихнат, беше ми казал, че никога не е обичал, че жените постоянно го лъжели и не е обичал, никога не се е отпускал изцяло.Както и да е, естествено се заобичахме, бяхме безкрайно щастливи, не спираше да ме прави щастлива по всеки възможен начин, а аз определено не съм най-милото момиче на света, но той ме промени, поне към него.Всичко вървеше чудесно, но ме хвана страх, защото е по-малък, защото бъдеще с него нямам или поне не скоро. Той е 3 години по-малък от мен, все още е студент, учи медицина, има още доста време докато завърши, а след това специализации и тн, а когато беше с мен се разсейваше от всичко това, искаше да ми дава цялото си внимание и забелязах, че не учи толкова, не е отдаден изцяло, а обича това което учи и това му беше мечтата и аз се появявам и виждах как остава на втори план, притеснявах се и от това, че ще му омръзне, че беше само на 22 има цял университет момичета и го ревнувах, имаше мъже в живота ми преди него, катко и колеги излизах, но никога не погледна друг , бях като заслепена от това момченце. Още от месец 1 живеехме заедно, аз при него, тъй като се оказа че работя на точно 10 минути пеша от тях , а аз живеех на 1 час път от работното си място, та живеехме заедно, беше любов или поне така мисля.. Бяхме вече 7 месеца заедно, когато се прибирах към нас, при родителите ми от работа, говорех с него, след 10 минути ми се обади и крещеше, плачеше, каза ми че не може да повярва как съм могла да му го причиня, че не го заслужавал, че толкова ме обичал, че не може да повярва, аз не знаех за какво говори и го молех да ми обясни какво става, хванах такси и отидох в тях. Той не можеше да диша.. беше ужасно , каза че оставил образованието си на втори план заради мен, че щял да зареже всичко и да дойде с мен накрая на света,а аз съм го предала, не разбирах за какво говори, тогава ми каза.. "Ти се виждаш с бившия ти приятел, той е казал на Иван , че още се виждате, че още го обичаш, но не искаш да ме оставиш защото ти е жал, че спиш с него, как можа .. " и т,н , при което бях в шок, нямаше абсолютно никаква истина в това което казваше, дори не бях виждала бившия си от повече от 8 месеца, не знам защо беше решил така и защо аз не отрекох.. мисля че това беше шанса да си тръгна, защото го дърпах назад и го оставих да вярва в тези неща, не отрекох нищо, той продължаваше да говори и аз потвърждавах даже, той беше съсипан, не знам как имах силата да бъда толкова студена с него тогава. Събрах си нещата и си тръгнах, това беше преди 6 месеца. Повече от месец не му се обадих, не го потърсих, нито той мен, но не издържах, липсваше ми, толкова много ми липсваше, не спирах да мисля за него, той не ми вярваше, дори му признах защо съм го направила, той не вярваше, но продължавахме да се чуваме, не искаше да се виждаме.. и с чуване на 2 седмици веднъж, започнахме , по - често , започнахме да се виждаме, но само като приятели, той странеше от мен, разказваше ми че е бил съсипан, че никога не се е чувствал толкова зле, че все още го боли, че е бил в болница .. припадал, някакви вливания му правели ,, обичах го и му го казвах, но той отказваше да ми повярва, казвахме си край, няма да се виждаме,да се чуваме, но не спирахме, една вечер останах при него, беше както преди и тогава започнах да плача, не можех да спра да плача, толкова ми липсваше Той.. но на сутринта, беше различно той беше студен.. и така до преди месец, говорехме и спирахме, когато той отново избухна със същата история, не знам откъде и аз го погледнах и му казах само " Не е истина нищо от това и нищо няма да призная" , той каза че знае и не иска да ме вижда никога повече и че ми желае любов и щастие..
Липсва ми, липсва ми това малко момченце, но е толкова наранен, казва , че съм му съсипала една година от живота. След което ми се обажда или идва и е същото момченце, искащо любов и просто ляга до мен и заспива и на сутринта, става студен.. Не знам какво да направя, липсва ми, да е в живота ми, опитах да излизам с други мъже, но нищо не се случва, не изпитвам нищо, нямам и желанието дори да говоря с други мъже, които ми обясняват едни и същи неща. Знам, че трябва да го оставя,но наистина ме е грижа за него ..
Миналото лято се запознах с едно момче, по - малко от мен, доста напористо искаше да излизаме, да говорим, беше невероятно мил и много усмихнат, беше ми казал, че никога не е обичал, че жените постоянно го лъжели и не е обичал, никога не се е отпускал изцяло.Както и да е, естествено се заобичахме, бяхме безкрайно щастливи, не спираше да ме прави щастлива по всеки възможен начин, а аз определено не съм най-милото момиче на света, но той ме промени, поне към него.Всичко вървеше чудесно, но ме хвана страх, защото е по-малък, защото бъдеще с него нямам или поне не скоро. Той е 3 години по-малък от мен, все още е студент, учи медицина, има още доста време докато завърши, а след това специализации и тн, а когато беше с мен се разсейваше от всичко това, искаше да ми дава цялото си внимание и забелязах, че не учи толкова, не е отдаден изцяло, а обича това което учи и това му беше мечтата и аз се появявам и виждах как остава на втори план, притеснявах се и от това, че ще му омръзне, че беше само на 22 има цял университет момичета и го ревнувах, имаше мъже в живота ми преди него, катко и колеги излизах, но никога не погледна друг , бях като заслепена от това момченце. Още от месец 1 живеехме заедно, аз при него, тъй като се оказа че работя на точно 10 минути пеша от тях , а аз живеех на 1 час път от работното си място, та живеехме заедно, беше любов или поне така мисля.. Бяхме вече 7 месеца заедно, когато се прибирах към нас, при родителите ми от работа, говорех с него, след 10 минути ми се обади и крещеше, плачеше, каза ми че не може да повярва как съм могла да му го причиня, че не го заслужавал, че толкова ме обичал, че не може да повярва, аз не знаех за какво говори и го молех да ми обясни какво става, хванах такси и отидох в тях. Той не можеше да диша.. беше ужасно , каза че оставил образованието си на втори план заради мен, че щял да зареже всичко и да дойде с мен накрая на света,а аз съм го предала, не разбирах за какво говори, тогава ми каза.. "Ти се виждаш с бившия ти приятел, той е казал на Иван , че още се виждате, че още го обичаш, но не искаш да ме оставиш защото ти е жал, че спиш с него, как можа .. " и т,н , при което бях в шок, нямаше абсолютно никаква истина в това което казваше, дори не бях виждала бившия си от повече от 8 месеца, не знам защо беше решил така и защо аз не отрекох.. мисля че това беше шанса да си тръгна, защото го дърпах назад и го оставих да вярва в тези неща, не отрекох нищо, той продължаваше да говори и аз потвърждавах даже, той беше съсипан, не знам как имах силата да бъда толкова студена с него тогава. Събрах си нещата и си тръгнах, това беше преди 6 месеца. Повече от месец не му се обадих, не го потърсих, нито той мен, но не издържах, липсваше ми, толкова много ми липсваше, не спирах да мисля за него, той не ми вярваше, дори му признах защо съм го направила, той не вярваше, но продължавахме да се чуваме, не искаше да се виждаме.. и с чуване на 2 седмици веднъж, започнахме , по - често , започнахме да се виждаме, но само като приятели, той странеше от мен, разказваше ми че е бил съсипан, че никога не се е чувствал толкова зле, че все още го боли, че е бил в болница .. припадал, някакви вливания му правели ,, обичах го и му го казвах, но той отказваше да ми повярва, казвахме си край, няма да се виждаме,да се чуваме, но не спирахме, една вечер останах при него, беше както преди и тогава започнах да плача, не можех да спра да плача, толкова ми липсваше Той.. но на сутринта, беше различно той беше студен.. и така до преди месец, говорехме и спирахме, когато той отново избухна със същата история, не знам откъде и аз го погледнах и му казах само " Не е истина нищо от това и нищо няма да призная" , той каза че знае и не иска да ме вижда никога повече и че ми желае любов и щастие..
Липсва ми, липсва ми това малко момченце, но е толкова наранен, казва , че съм му съсипала една година от живота. След което ми се обажда или идва и е същото момченце, искащо любов и просто ляга до мен и заспива и на сутринта, става студен.. Не знам какво да направя, липсва ми, да е в живота ми, опитах да излизам с други мъже, но нищо не се случва, не изпитвам нищо, нямам и желанието дори да говоря с други мъже, които ми обясняват едни и същи неща. Знам, че трябва да го оставя,но наистина ме е грижа за него ..