stress_96
07-12-2017, 09:12
Здравейте на всички, имам следния проблем - нашите постоянно искат внимание. На 21 съм, работя и уча и сама се издържам. Но не мога повече. Тъй като не съм от София, не мога да кажа че съм постоянно с нашите, но когато се прибера постоянно има караници - дали защото нашите са се скарали, сестра ми е нацупена заради гаджето й и това допълнително ме кара да съм като "на тръни". По тази причина не мога да стоя вкъщи. А и да съм вкъщи автоматично ставам чистач, мияч.. прислужник. Сестра ми си стои и си почива.. Ми извинявам се, но ако иска внимание може да ми помага, а тя си стои.. Разбирам, че през седмицата помага на майка ми, но е ученичка - лятна ваканция и се чуди какво да прави по цял ден.. Виждам се с родителите си за вечеря, помагам на майка ми за домакинската работа, но не мога да стоя в нас. Каквото и да направя все не е правилно, постоянно някой ми мрънка или ми се карат, буквално ме правят за две стотинки, затова гледам да съм с приятеля си навън. Оттам и проблема - не обръщам внимание на сестра си и на нашите, а когато се видим почват - мрънканията, че не се виждаме през уикенда и полудявам. Обикновено след тези "семейни моменти, в които се виждаме/обръщаме внимание" пътувам за София и съм винаги в нервна криза. Пристигам, оправям багажа и майка ми почва със звъненето колко ме обичала. Не смятам, че това е обич. Както и да е .. сега стои въпросът - да се прибера ли този уикенд или не. Кажете ми, дайте ми съвет, КАКВО ДА НАПРАВЯ, че всички да са доволни? Усещам се, че се отдалечавам от семейството си и въобще ми е все тая за тях.. Съжалявам за разбърканите си мисли, но ми е прекипяло..