bmth
11-06-2017, 23:19
Здравейте !
Както всеки с проблемите си, така и аз с мойте :D Ето я и историята ...
Запознах се с едно момиче преди около две години (първи семестър в чужбина), но никога не съм я виждал като нещо повече от приятелка. Комуникацията ни беше по-силна в първите семестри, тъй като тогава бяхме на чуждо място, събирахме се с други българи, но последният семестър някакси не се засичахме много и това не ми направи впечатление. Този семестър започна наскоро и се засякохме няколко пъти в кампуса и ме удари нещо като гръм от ясно небе. Изведнъж, както беше приятелка, така започнах да си мисля само за нея и то по по-различен начин. Тя е причината да стоя буден в понеделник срещу вторник вечерта и да пиша в този форум какво да правя по въпроса.
Сега да минем към това какво мисля да правя.
Има един вариант - да й кажа как се чувствам, защото избирам да не живея живота ми избягвайки рисковете! Нека обаче да видим какво мислите вие ? Аз имах опит с подобна ситуация като признах на момиче как се чувствам и я питах дали би искала на излезем (с нея се познавах близа 2 седмици) - тя отказа, в което няма лошо. Баща ми ми е казвал да се*а там, където ям и сега виждам мъдростта в думите му. Всеки път като се видим и някакси е конфузно, но въпреки това съм готов да поема риска да се случи отново.
Има едно изказване, че няма жена, която да не иска. Има мъже, които не знаят как да си го поискат. Съдейки по това мисля да не си излея сърцето пред нея, а по-скоро да опипам почвата и да я поканя на среща с ясните намерения да е среща, а не излизане като приятели.
Някакви идеи как да подходя към ситуацията ? Аз си мислех нещо като "Знам, че с теб сме приятели от доста време и не искам да го запазя, но наистина те харесвам и бих искал да те поканя на среща когато си свободна."
Благодаря за отзивите
Както всеки с проблемите си, така и аз с мойте :D Ето я и историята ...
Запознах се с едно момиче преди около две години (първи семестър в чужбина), но никога не съм я виждал като нещо повече от приятелка. Комуникацията ни беше по-силна в първите семестри, тъй като тогава бяхме на чуждо място, събирахме се с други българи, но последният семестър някакси не се засичахме много и това не ми направи впечатление. Този семестър започна наскоро и се засякохме няколко пъти в кампуса и ме удари нещо като гръм от ясно небе. Изведнъж, както беше приятелка, така започнах да си мисля само за нея и то по по-различен начин. Тя е причината да стоя буден в понеделник срещу вторник вечерта и да пиша в този форум какво да правя по въпроса.
Сега да минем към това какво мисля да правя.
Има един вариант - да й кажа как се чувствам, защото избирам да не живея живота ми избягвайки рисковете! Нека обаче да видим какво мислите вие ? Аз имах опит с подобна ситуация като признах на момиче как се чувствам и я питах дали би искала на излезем (с нея се познавах близа 2 седмици) - тя отказа, в което няма лошо. Баща ми ми е казвал да се*а там, където ям и сега виждам мъдростта в думите му. Всеки път като се видим и някакси е конфузно, но въпреки това съм готов да поема риска да се случи отново.
Има едно изказване, че няма жена, която да не иска. Има мъже, които не знаят как да си го поискат. Съдейки по това мисля да не си излея сърцето пред нея, а по-скоро да опипам почвата и да я поканя на среща с ясните намерения да е среща, а не излизане като приятели.
Някакви идеи как да подходя към ситуацията ? Аз си мислех нещо като "Знам, че с теб сме приятели от доста време и не искам да го запазя, но наистина те харесвам и бих искал да те поканя на среща когато си свободна."
Благодаря за отзивите