View Full Version : Какво да направя?
Знаех си, че стане така от самото начало. За първа година съм в гимназията. Още когато влизах си мислех как ще се чувствам в клас, в който всички са отличници и бях сигурна, че ще ми е зле. Винаги съм била най-добрата в класа и това ми е доставяло наистина огромно удоволостивие. Откакто влязох имам еднакви или по-лоши от на другите оценките. Винаги са ме затруднявали точните науки, а и за късмет ни се падна много некадърен преподавател. От тази несигурност, че не мога да се справя изкарах и първата си двойка. Чувствам се зле, несъвършена, посредствена, една от всички, която лесно може да бъде заменена. Природата ме е дарила поне с хубаво тяло и това до голяма степеп допринася да не се затворя напълно в себе си. Но какво да направя? Много се подтискам от успехите на другите и пълния провал от моя страна, породен от товя. Знам, че е ужасно да искаш другите да са по-зле от теб, но е неоспорим факт за мен самата и не го отричам в никакъв случай. Просто искам да се справям перфектно, както преди. И знам, че единствената причина това да не се случва не е незнание или тъпотия, а просто несигурност. Като ме погледнаха всички като боклук след тази двойка, включително и родителите ми, на които много държа, ми идеше да се скрия някъде и никога повече да не се показвам. Беше ми приятно да ходя на училище, да се виждам с истинските си приятели, а в тук говоря само с двулични и безчувствени същества. Моля ви дайте ми адекватен съвет и не ме съдете!
kompleksar
11-17-2017, 23:49
Да ти имам проблемите.
Двулични и безчувствени същества викаш? Явно знаеш, че са на по-ниско ниво от теб, но все пак си създаваш комплекси, само заради некви оценки? Аз така и така не разбрах от какво си толкова несигурна. Няма защо да си несигурна, ти си умна, оценката е просто число, нищо не показва, не обръщай внимание на другите. Обаче гледай и да не си седиш на двойките. Няма лошо и да поговориш с родителите си, те ще те разберат най-добре и вероятно ще вземат най-добри мерки.
Възраст 17
Пол мъжки
:smt005
Знаех си, че стане така от самото начало. За първа година съм в гимназията. Още когато влизах си мислех как ще се чувствам в клас, в който всички са отличници и бях сигурна, че ще ми е зле. Винаги съм била най-добрата в класа и това ми е доставяло наистина огромно удоволостивие. Откакто влязох имам еднакви или по-лоши от на другите оценките. Винаги са ме затруднявали точните науки, а и за късмет ни се падна много некадърен преподавател. От тази несигурност, че не мога да се справя изкарах и първата си двойка. Чувствам се зле, несъвършена, посредствена, една от всички, която лесно може да бъде заменена. Природата ме е дарила поне с хубаво тяло и това до голяма степеп допринася да не се затворя напълно в себе си. Но какво да направя? Много се подтискам от успехите на другите и пълния провал от моя страна, породен от товя. Знам, че е ужасно да искаш другите да са по-зле от теб, но е неоспорим факт за мен самата и не го отричам в никакъв случай. Просто искам да се справям перфектно, както преди. И знам, че единствената причина това да не се случва не е незнание или тъпотия, а просто несигурност. Като ме погледнаха всички като боклук след тази двойка, включително и родителите ми, на които много държа, ми идеше да се скрия някъде и никога повече да не се показвам. Беше ми приятно да ходя на училище, да се виждам с истинските си приятели, а в тук говоря само с двулични и безчувствени същества. Моля ви дайте ми адекватен съвет и не ме съдете!
Всъщност и аз бях така в даскало - имах почти винаги само шестици, но заради това постоянно поддържах някакъв имидж на "отличник" и ме беше страх да изкарам по-ниска оценка, за да не разочаровам хората около мен.
Как го реших? Като се провалих няколко пъти. Имах първата си двойка в университета и това ме съсипа, защото по ирония на съдбата ВСИЧКИ разбраха за това. Обаче после минаха няколко дни и почувствах свобода. Не ме ебеше, защото си доказах, че няма значение.
Не ти казвам да не се стараеш, но го прави за себе си и защото е хубаво да се трудиш (помага ти да успееш по-нататък в живота).
Имай предвид, че проблемът НЕ Е, че си изкарала двойка, а че искаш да се харесаш на всички (в случая с оценките си). Научила си като малка, че като изкарваш 6-ци родителите/приятелите ти ти дават одобрение - затова се държиш за тези оценки с всички сили. На тях не им пука какви са ти оценките (в повечето случаи).
За да преодолееш какъвто и да е ирационален страх - трябва да се случи това, от което се страхуваш, а след това да видиш, че въпреки всичко пак си жива и не е станало кой знае какво. След това няма да ти пука.
Един ПРАКТИЧЕН съвет, който много ми помага: когато се проваля в нещо (каквото и да било), вместо да го крия, ВЕДНАГА го споделям с някой. Примерно излизам и виждам, че якето ми се е скъсало някъде. Сега имам 2 опции - или да се опитвам през цялото време да скрия скъсаното от всеки, който мине покрай мен, или когато се заприказвам с някой, да му съобщя "Между другото, виж как ми се скъса якето, супер е забавно, ха ха" - сам го превръщам на бъзик, преди другите да успеят да го направят и така печеля, а в същото време съм спокоен и не ми пука. ;)
Успех.
Eva_Smile
11-18-2017, 21:39
Че по кво толкова е тази двойка :) :D
NomNomNom
11-18-2017, 21:49
Проблемът ти е, че досега си свикнала да постигаш успех с определено усилие, сега се налага много по-голямо усилие и провалите допълнително те демотивират.
Трябва да промениш нещо в стратегията ти за учене и изкарване на оценки, дали това означава да учиш повече, да ходиш на уроци или да питаш за помощ, или да правиш повече доклади, и тн
dreamwalker
11-18-2017, 22:21
Радвай се, че имаш конкуренция. По-добре втори в Рим, отколкото първи в Галия, не си ли съгласен/на.
Скъпа(леле тва обръщение колко го мразя), значи си 8ми клас, напълно нова среда-разбирам. Аз съм на 15, 9ти клас, разполагам с повече личен опит и наблюдения, дано да са от полза. Леко е дълго, но вложих старание, защото сутиацията ми е до болка позната.
И аз като теб знаех, че в гимназията вече след 7ми клас ще сме разпределени и че ще има повече умни глави в класа. Определено съм наясно за какво лицемерие, двуличност, мазнене и курвенски номера става въпрос. Отне ми да речем почти цял 8ми клас да се науча не да го игнорирам, а да променя гледната точка. В смисъл? Научих се да не страня напълно от конкретните хора, а даже ако може по един или друг начин да изразявам приятлеско отношение :). В началото идеята ми се струваше толкова абсурдна и невъзможна дори немислима колкото на теб сега. Дали станахме приятели? Много сме далеч от приятелство. Дали им се мазня? Не. Още сте в началото на историята ви като клас(така де, половината на първи срок) и имаш време да създадеш подобно впечетление, а и не мисля, че за такова кратко време си успяла да покажеш колко ги ненавиждаш. Поддръжането на проформа приятелски отношения допринася за по-малко напрежение и може дори да е полезно в някои ситуации. Тази част я давам по-накратко, за повече уточнения-конкретни въпроси; ако добия известна представа за въпросните образи ще е по-лесно, а и така друг в същото положение ще се посъветва.
И сега май по-належащото-твоите оценки, въпросната двойка и факта, че вече има и други силни по успех. Ще започна с кратко въведение, т.е. моите първа и втора двойка, с което едновременно ще представя различни гледни точки.
Първа двойка-беше написана и защото не знаех, но ако не бях говорила нямаше да се случи. Текна ми една сълза и веднага реших, че доблестно ще я поправя. Всъщност знаех че една няма да е проблем, затова я подписах в бележника вместо майка ми заедно с още редица оценки(баща ми одобряваше). На следващата родителска обаче г-жата показала на родителите дневника и майка ми кво да види-2. И така леко се разправяхме с нея.
Втора двойка-вече с опит от цяла една двойка, тази я приех като разнообразие в скучния ми бележник(че то само шестици). Дали я поправих-определено и то с лекота. Майка ми пак не беше много на кеф ама такова е.
Не знам коя точна наука споменаваш, но ако е математика, разбирам. Още в ранна детска възрас(2ри клас) получих първата четворка по математика и нещо не се трогнах. За физика ли си говорим? Старата г-жа по физика беше ад, а настоящата е цербер :).
Както виждаш е въпрос на гледна точка. Още нещо, което е много хубаво да имаш предвид:
Щом точните науки са ти слабост, предполагам учиш в езикова гимназия или такава със засилено изучаване на език, така ли е? Значи сега. Основното. Е. Че. След 7ми клас човек се пренасова към нещо, което му върви, съвсем очаквано е да се затрудняваш с точните науки. В 8ми клас и нагоре матуриала вече става наистина много ама много повече от нормалното. Дали това да те стресира? Предлагам моята гледна точка-не. Защо? Това означава, че има много материал за изхвърляне, а тва означава, че ще учиш по-малко. Защо? Защото си в училище за езици,предполагам, и това, върху което ще се съсредоточиш са езиците, литуратурата и още нещо евентуално. В крайна сметка не е разумно човек да очаква и изисква от себе си повече от колкото може, защото така се объзсърчава и губи стимул-не повтаряй тази грешка! Не се примирявай просто с неприятния факт, че не може да си добра по всичко-РАЗБЕРИ, че това е така и че това, не е нещо подсъдимо, нито срамно. Относно тези в класа, които са те погледнали с лошо око заради двойката-как те ще приемат твоите двойки зависи от твоето лично отношение към двойките. Не става въпрос да не ти пука, но ако покажеш, че ги приемаш просто като оценки и се научиш да си над тях, те ще видят, че това не те притеснява и няма да създадеш впечетление на бележкар. Обясни на родители те си това, че вече не е добре(а не е и нужно) за теб да учиш както до преди, защото в вече си влязла където искаш, учиш каквото си си избрала и се съсредоточаваш върху него; не че по предметите, по които не ти върви няма да учиш, но просто както казва баща ми "трябва да си правиш мениджмънт на усилията", т.е. да преценяш по какво колко да учиш и да запазваш съзнанието си чисто и психиката-стабилна. Силно се надявам родителите ти да проумеят това, но най-вече ти самата. От полза е за човека да разбира и осъзнава собствените си слабости(като точните науки) и да разбере, че пак има висока стойност въпреки тях. Когато знаеш в какво не си добър, по-лесно предвиждаш проблемите, например по кой предмет може да закъсаш скоро и т.н. Когато имаме предвид евентуалните проблеми от поне близкото бъдеще, сме по-спокойни и не ги приемаме с такова напрежение. Аз например не уча всеки урок по половината предмети, дори понякога по месец и нещо не се захващам сериозно, а само така през пръсти, колкото да имам представа и по някое време понаваксвам, но пак без много зор.
Няма точна формула за ученето, намери си цака. Избягвай максимализма и перфекционизма-никой не е перфектен, следователно перфектното е недостижимо за нас, следователно не можем да сме перфекти в училище, на работа и т.н.
Още нещо-имаш хубаво тяло? Оу, прекрасно. Не съм лезбийка, харесвам само и единствено мъже, но докато се учех да гледам под друг ъгъл на кифлите в класа, открих в тях хубави качества за жена(но някои други техни качества засенчват въпросното хубаво качество) и как да кажа-имам си изградена представа за привлекателна жена-има самочувствие, не само заради тялото си(защото тази е проста), но и заради ума си, заради това че може да е пълноценен партньор и да взема адекватни решения и да не изпада в кризи или да създава драми около себе си. Така, леко се отклонихме от темата. Та идеята ми е работи върху самочувствието, без да ставаш надменна кучка; гради самочувствието си и не позволявай на това, че даден предмет не ти е сила да го срива. Когато се научиш да подминаваш провалите с усмивка, определено самочувствието ти ще е стабилно и няма да се влияе и за напред от подобни неща!
Ако нещо по-конкретно те интересува, питай! За да сме от полза тук във форума, ще е добре да разясниш повече неща като например да дадеш кратко описание на въпросните хора.
Междодругото коментара на dvt32 е супер-радвай се когато това, от което те е страх се случи, защото това е идеална възможност да преодолееш страха!
https://goo.gl/images/t8U2su