Smiler98
11-25-2017, 06:34
Здравейте. Не зная дали съдържанието тук отговаря напълно на темата, затова ще давам по същество. Когато бях на 16 години, се запознай с хора, които не бяха добри за мен. Започнаха да ми влияят зле - алкохол, цигари, наркотици. Общо взето си изпатих. Едно момче, което също употребяваше тези субстанции, прояви интерес към мен и въпреки моя отказ и демонстрирана незаинтересованост, той започна да ме изнудва и заплашва. Тогава преживях огромен стрес и заради ситуациите, в които се забърках получих паник атаки. Отървах се от момчето, но с емоционална травма. Оттогава нямам интерес да се запознавам с нови хора, прекратих взаимоотношенията си и със старата компанията, затворих се в себе си общо взето. Нямам интерес да имам връзка с момче, тъй като ме е страх да се доверя вече на някого. Докато бях на 16 и докато се случваха тези неща, харесвах едно момче, но така и не се осмелих да му го кажа. След като се случиха тези неща се отказах и да му разкривам чувствата си, но продължих да го харесвам. В продължение на 2 години бях нещо като в депресия, летаргия и пълна апатия за всичко - семейство, излизане с приятели, учение и пр. Попаднах на книгите на Луйз Хей и до голяма степен те ми помогнаха да се оттърся от състоянието си. Ходила съм и на психолози, но те не помогнаха. Ясно, е че съм преживяла някои лоши неща, но това, което ме притеснява е, че след случилото се започнах да живее щя в измислен свят. Какво имам предвид - не се осмелих да покажа на онова момче, че го харесвам, но оттогава то започна да е всеки ден в мислите ми(нека го наречем С.) Започнх да следя профила му, да разпитвам за него и бях в наистина маниакално състояние. Непрекъснато си представях как сме заедно с най-подробните детайли: как си говорим, какво си говорим, как се любим; едни и същи сцени са минавали хиляди пъти през ума ми и аз бях щастлива. Някак ми харесваше да съм с него, но само в мислите си, когато стане дума за реалност не желаех да правя каквато и да било крачка. Опитах се да се оттърся от това си състояние, защото буквално по цял ден лежах и мислех за него - как сме заедно и живеем в един по-хубав свят, но не можех, не знаех как. Запознах се с друго момче, което ми допадна, но отново не показах, че имам интерес. Имам комплекси, че ме съм достатъчно хубава и слаба, но това не зная дали има нещо общо - с другото момче отново започнах да живея в измислен свят. Смешно, трагично.. не зная, но факт, че ми се случва. Иска ми се да видя дали ще се получи нещо между нас, но се страхувам да не бъда наранена, да не се окаже като лошото момче, което ме изнудваше и тн. Някак съм се примирила и в мислите си живея и с С. И с другото момче, т.ею да..сякаш имам чувства и към двамата. Не ми доставя удоволствие да правя друго, достатъчно ми е да си Мисля само за тях. Това е в продължение на 2-3 години! Не мисля за реализация в живота си, мисля единствено как съм щастлива с един от двамата и сме в един по-добър свят.
Отчаяна съм вече. Желая да се оттърся от това си състояние. Моля, ако някои има идеи какво да правя, нека сподели. Пробвала съм да си намеря ново "хоби", но отново се връщам към изходната си точка. Създала съм образи във въображението си, които ме разбират и към които съм привързана. Благодаря за отделеното време
Отчаяна съм вече. Желая да се оттърся от това си състояние. Моля, ако някои има идеи какво да правя, нека сподели. Пробвала съм да си намеря ново "хоби", но отново се връщам към изходната си точка. Създала съм образи във въображението си, които ме разбират и към които съм привързана. Благодаря за отделеното време