Didi_d
12-10-2017, 14:35
Здравейте, хора, пиша ви, защото ме измъчва нещо наистина жестоко... Имам нужда от съвет, как да постъпя... Ще започна от самото начало:
Аз съм момиче, на 17 години. От много време харесвам 1 момче, доста време ми отне, докато го накарам да ме забележи. Слава Богу, вече сме от 2 месеца заедно, наистина много го обичам, но чак сега започнах да забелязвам по-задълбочено някои неща, свързани с него. Например трудната комуникация не само с мен, но и с общите ни приятели. Речта му е супер неразбираема, срича, изяжда някои думи в изреченията. Не разбира знаци, жестове или мимики. Има навика да мисли на глас. Живее си в свой свят. Прави някои странни действия – когато стоим седнали, той започва да се клати напред-назад от кръста нагоре, както си вървим и се разхождаме, започва да подскача продължително време.
Бързо се запознах и се сприятелих с неговите родители, разговаряла съм с майка му относно тази тема и от нея самата знам, че той е аутист. Когато я попитах дали са го водили на консултации със специалист, когато е бил по-малък, тя ми отговори, че са опитвали, но не им се е занимавало, тъй като и тя, и баща му били заети да работят и да градят кариера. Попитах я дали би ме подкрепила, ако аз поема инициативата и започна да ходя с него на консултации, но твърдо ми отказа, под предтекст, че е прекалено късно да се направи нещо. Опитах се на него да му обясня, но не посрещна идеята добре... Започна да ми се смее без причина и да се заяжда леко, с насмешка.
Моля ви, дайте ми съвет, обичам го наистина много и не искам да се разделяме, но ако няма намерение да се бори и да подобри живота си, не виждам бъдещето ни заедно. Не ме разбирайте погрешно, не ме обвинявайте, че съм егоистка, просто той е младо 17-годишно момче и мисля, че е способен на много повече, от това да стои и да се смее и клати безпричинно!!
Аз съм момиче, на 17 години. От много време харесвам 1 момче, доста време ми отне, докато го накарам да ме забележи. Слава Богу, вече сме от 2 месеца заедно, наистина много го обичам, но чак сега започнах да забелязвам по-задълбочено някои неща, свързани с него. Например трудната комуникация не само с мен, но и с общите ни приятели. Речта му е супер неразбираема, срича, изяжда някои думи в изреченията. Не разбира знаци, жестове или мимики. Има навика да мисли на глас. Живее си в свой свят. Прави някои странни действия – когато стоим седнали, той започва да се клати напред-назад от кръста нагоре, както си вървим и се разхождаме, започва да подскача продължително време.
Бързо се запознах и се сприятелих с неговите родители, разговаряла съм с майка му относно тази тема и от нея самата знам, че той е аутист. Когато я попитах дали са го водили на консултации със специалист, когато е бил по-малък, тя ми отговори, че са опитвали, но не им се е занимавало, тъй като и тя, и баща му били заети да работят и да градят кариера. Попитах я дали би ме подкрепила, ако аз поема инициативата и започна да ходя с него на консултации, но твърдо ми отказа, под предтекст, че е прекалено късно да се направи нещо. Опитах се на него да му обясня, но не посрещна идеята добре... Започна да ми се смее без причина и да се заяжда леко, с насмешка.
Моля ви, дайте ми съвет, обичам го наистина много и не искам да се разделяме, но ако няма намерение да се бори и да подобри живота си, не виждам бъдещето ни заедно. Не ме разбирайте погрешно, не ме обвинявайте, че съм егоистка, просто той е младо 17-годишно момче и мисля, че е способен на много повече, от това да стои и да се смее и клати безпричинно!!