mons_br
02-23-2018, 11:18
Здравейте,
Следя форума от доста време и най-накрая се реших и аз да споделя моята история с надеждата за съвет.
Разбира се, да не остана по назад и при мен става въпрос за любов. От почти два месеца приятелят ми се раздели с мен. Аз бях виновна, тъй като бях постъпила много егоистично във важен за него момент, но в крайна сметка никой не се разделя с някой само за едно нещо. Виждахме се веднъж седмично, след като се разделихме, докато на втория път, той не ми каза, че не иска да сме заедно, когато подхванах идеята да си оправим отношенията, сподели, че иска да сме приятели само. Разбира се, беше ми невероятно гадно за мисълта да съм само приятел с него, а дори ми се струва и доста трудно възможно. За съжаление обстоятелствата са такива, че се налага да се виждаме от миналата седмица, всяка седмица по 1-2 пъти. Първият път след двуседмичния no contact от моя страна се отрази като търсеше разговор с мен (на живо), освен това да си върнем вещите, а и защо го игнорирам. Минаха няколко дни, върна ми нещата, той беше студен към мен, единствената слабост, която беше показал е някаква нотка на ревност като почна да ме разпитва къде, с кого и т.н. ми предстои да ходя. Той има колежка, която видимо много го харесва и доста очевидно се дразни от мен, не знам защо, имайки предвид, че ние не сме заедно и аз бих се радвала за него да е с някой и да е щастлив. В бъдеще има общи с други хора събития като 3-дневни почивки и други тиймбилдинг мероприятия, на които и двамата ще присъстваме. Знам колко егоистично съм постъпила и осъзнавам за времето, в което бяхме разделени всички ми негативи и позитиви. Много бих желала да си оправя отношенията с него и да се съберем, понеже усещам, че чувствата ни са взаимни. Наистина не знам как да подходя, дали да започна все едно всичко е отначало и да започвам разговори с него, дали да му напомням за разни спомени заедно по някакъв начин. Той е много горделив и не знам как.
Благодаря ви
Следя форума от доста време и най-накрая се реших и аз да споделя моята история с надеждата за съвет.
Разбира се, да не остана по назад и при мен става въпрос за любов. От почти два месеца приятелят ми се раздели с мен. Аз бях виновна, тъй като бях постъпила много егоистично във важен за него момент, но в крайна сметка никой не се разделя с някой само за едно нещо. Виждахме се веднъж седмично, след като се разделихме, докато на втория път, той не ми каза, че не иска да сме заедно, когато подхванах идеята да си оправим отношенията, сподели, че иска да сме приятели само. Разбира се, беше ми невероятно гадно за мисълта да съм само приятел с него, а дори ми се струва и доста трудно възможно. За съжаление обстоятелствата са такива, че се налага да се виждаме от миналата седмица, всяка седмица по 1-2 пъти. Първият път след двуседмичния no contact от моя страна се отрази като търсеше разговор с мен (на живо), освен това да си върнем вещите, а и защо го игнорирам. Минаха няколко дни, върна ми нещата, той беше студен към мен, единствената слабост, която беше показал е някаква нотка на ревност като почна да ме разпитва къде, с кого и т.н. ми предстои да ходя. Той има колежка, която видимо много го харесва и доста очевидно се дразни от мен, не знам защо, имайки предвид, че ние не сме заедно и аз бих се радвала за него да е с някой и да е щастлив. В бъдеще има общи с други хора събития като 3-дневни почивки и други тиймбилдинг мероприятия, на които и двамата ще присъстваме. Знам колко егоистично съм постъпила и осъзнавам за времето, в което бяхме разделени всички ми негативи и позитиви. Много бих желала да си оправя отношенията с него и да се съберем, понеже усещам, че чувствата ни са взаимни. Наистина не знам как да подходя, дали да започна все едно всичко е отначало и да започвам разговори с него, дали да му напомням за разни спомени заедно по някакъв начин. Той е много горделив и не знам как.
Благодаря ви