Megan_
04-28-2018, 19:47
Здравейте ,
За съжаление отдавна не съм тийн, но като дете влизах тук , а очевидно все още не съм за бг мама , а като цяло приятелките ми се вълнуват повече от мъжете им, децата , сватби и прочие, така че бих искала някой аджаба да ми обясни какво се случва и защо ?
Преди година и малко се разделих с едно момче, умно момче, добро момче, обичах да съм с него, караше ме да се смея , никога не ме нараняваше, обожавах го и той мен. Но влязохме в едно сиво ежедневие, аз работех , бях заета , изморена , а той е по малък от мен и още учеше в уни и постоянно беше там , а после вкъщи продължаваше да учи, беше сладко в началото, радвах му се колко се старае, изключително горда съм с това което иска да бъде и Е , но сутрин той излизаше беше винаги мил, но започна да ми липсва нещо.. Когато се запознахме аз бях приключила много емоционална връзка, изпълнена с твърде много любов, но с много кратко бъдеще, бях емоционално съсипана и когато срещнах това добро мило момче просто се скрих при него и беше лесно. Беше толкова лесно да го обичам , а за него да ме обича, вярваше ми толкова силно безрезервно , каквото кажеш за него беше закон и истина, липсваше ми съпротивлението , липсваше ми мотивацията, желанието. Да, всички ми казваха , колко бил хубав, колко бил богат, какво бъдеще го чакало и тн, защо съм го оставила .. но се опитах, месеци наред се опитвах , убедих себе си че го обичам, че е той човека, но той беше само малко момче, което никой никога не е обичал достатъчно или въобще, не беше срещал любовта и очевидно я намери в мен, но не и аз в него или поне аз така мислех тогава. С времето започнах да се дразня на това, че ми звъни когато съм навън , че ми пише често, че постоянно сме заедно , че всяка вечер заспивах до него, исках да спя сама , липсваше ми да съм сама, задушавах се, не бях щастлива, но той беше, не исках да го нараня опитах ! Но си тръгнах в един момент, без обяснение просто си тръгнах, съсипах го, нараних го много. Тръгнах си за няколко месеца , забавлявах се през това време, срещнах нови хора бях щастлива, но мислех за него, мислех за хубавото момченце,което нараних. Липсваше ми това колко добри приятели бяхме, потърсих го, беше наранен още , плачеше всеки път когато му се обаждах, когато ме виждаше, молеше ме да ме няма, беше друг, не беше той ,не беше онова шарено момче, а беше мрачен, сърдит, мислех че ме мрази, опитах се да му обясня, че той няма вина, каза че ме е разбрал но не вярвам.. Заминах, пътувах много, забавлявах се , срещнах друг, като мен , изцяло като мен.. същият егоист, същият емоционално несигурен човек и беше хубаво, беше безкрайно забавно и щуро, но му нямах абсолютно никакво доверие, не знам защо просто не му вярвах , бях и с този мъж няколко месеца, тръгнах си отново.. липсваше ми нещо , сигурност този път,, знам ли .. нараних и него, той полудя , като малко дете, изтри ме , блокира ме , приятелите му също , сякаш бях убила някой ..
Малкото момче имаше рожден ден, обадих му се , не бях в България и просто исках да го чуя, вдигна ми учудващо .. благодари ми ,,беше щастлив че ме чува, попитах го къде е .. и двамата бяхме в Лондон .. не знам как се случи, попитах го дали иска да се видим , да празнуваме, че съм с приятели и може да дойде. И той дойде, както винаги , никога не ми отказва нищо, танцувахме , смяхме се , сякаш беше преди, бях забравила колко е невероятен , бях влюбена толкова силно в него тази нощ , не исках да го пускам , не искам да свършва, обичаше ме, обичах го за една нощ .. но той не се обади на следващия ден, нито на следващата седмица. Заболя ме , много , отдавна не ме беше боляло , почувствах се зле, звънях му , каза ми че миналото е минало ,че е срещнал момиче и че Лондон е било грешка, че не иска да го търся. Това ме нарани жестоко, ужасно , започнах да плача, да страдам , сякаш някой току що ми беше разбил сърцето, сякаш току що осъзнах какво изгубих. Почувствах се зле.. егоистка , исках го защото е с друга ли .. исках го и онази нощ без да знам ,че има друга. .побърквах се. Обади ми се след около два месеца и аз веднага отидох до тях, гледах го, измъчваше се, питах го какво има, каза че е щастлив с новото момиче , попитах го тогава защо се обажда, защо съм тук .. мълчеше, каза че съжалява, каза че се е обадил да ме чуе, но аз толкова бързо съм затворила и тръгнала , че не е искал да ме спира.. заболя ме пак, тръгнах си веднага, не исках да ме види слаба, качих се в колата и рухнах. Не разбрах защо , минаха 4 месеца от тогава, не срещнах друг, не търсих друг, работя много и това е всичко. Бях близо до тях и реших да мина по неговата улица снощи, не го видях .. седнах да изпуша една цигара и той мина.. спрях го, когато ме видя беше уплашен , каза ми Защо си тук , трябва да си ходиш, не ме търси ! .. усмихнах му се и му казах Здрасти, малък , седна до мен , мълчеше , гледаше в земята , поиска ми цигара.. ( не пуши ) ,, запали . гледаше ме , сякаш ме вижда за първи път. Стискаше ръката ми силно, очите му бяха пълни със сълзи, каза ми " Ти си единственият човек , който ме е наранявал толкова много" , заболя ме , прегърнах го силно, започна да диша тежко, болеше го и него, беше ужасно болезнено. Започнах да го питам как е, как е университета, какво се случва с него, почти не ми каза, каза че не е добре, че е изпаднал в някаква дупка .. че винаги се появявам в лоши моменти, че още е с онова момиче, че я обича наистина, че иска да е с нея, че не иска да я наранява, че заради мен може да я нарани, че не иска да съм в живота му, не иска да ме чува или вижда през 6-7 месеца, че животите ни са различни, че нямаме нищо общо. Гледах го и усещах болка, но се радвах че е тук , че говоря с него, липсваше ми гласа му , зелените му очи.. каза че тя го чака горе, помолих го да остане още малко . Попита ме кое не ми стигна за пълно щастие с него.. не отговорих, мълчахме няколко минути, след което пусна ръкат ами и каза 'закъснявам вече много " опитах се да го спра, дръпнах го , казах му че не искам да си тръгва, че ме боли , че съжалявам за всичко.Отговорът му беше " и мен ме болеше ,а ти не го спря, молех ти се, и аз съжалявах, но най-много съжалявам, че бях толкова наивен към теб , не съжалявам че те обичах, съжалявам че ти позволих да ме нараниш и още ти позволявам , продължих напред, щастлив съм, желая ти да продължиш и ти " пусна ръката ми и си тръгна, не се обърна..
Не разбирам защо ми пука, не разбирам , защо ме заболя, не искам да съм с него та аз го оставих, не го исках тогава защо да го искам сега, защо по дяволите се случват такива неща, аз не съм на 18 години по дяволите, защо??????
За съжаление отдавна не съм тийн, но като дете влизах тук , а очевидно все още не съм за бг мама , а като цяло приятелките ми се вълнуват повече от мъжете им, децата , сватби и прочие, така че бих искала някой аджаба да ми обясни какво се случва и защо ?
Преди година и малко се разделих с едно момче, умно момче, добро момче, обичах да съм с него, караше ме да се смея , никога не ме нараняваше, обожавах го и той мен. Но влязохме в едно сиво ежедневие, аз работех , бях заета , изморена , а той е по малък от мен и още учеше в уни и постоянно беше там , а после вкъщи продължаваше да учи, беше сладко в началото, радвах му се колко се старае, изключително горда съм с това което иска да бъде и Е , но сутрин той излизаше беше винаги мил, но започна да ми липсва нещо.. Когато се запознахме аз бях приключила много емоционална връзка, изпълнена с твърде много любов, но с много кратко бъдеще, бях емоционално съсипана и когато срещнах това добро мило момче просто се скрих при него и беше лесно. Беше толкова лесно да го обичам , а за него да ме обича, вярваше ми толкова силно безрезервно , каквото кажеш за него беше закон и истина, липсваше ми съпротивлението , липсваше ми мотивацията, желанието. Да, всички ми казваха , колко бил хубав, колко бил богат, какво бъдеще го чакало и тн, защо съм го оставила .. но се опитах, месеци наред се опитвах , убедих себе си че го обичам, че е той човека, но той беше само малко момче, което никой никога не е обичал достатъчно или въобще, не беше срещал любовта и очевидно я намери в мен, но не и аз в него или поне аз така мислех тогава. С времето започнах да се дразня на това, че ми звъни когато съм навън , че ми пише често, че постоянно сме заедно , че всяка вечер заспивах до него, исках да спя сама , липсваше ми да съм сама, задушавах се, не бях щастлива, но той беше, не исках да го нараня опитах ! Но си тръгнах в един момент, без обяснение просто си тръгнах, съсипах го, нараних го много. Тръгнах си за няколко месеца , забавлявах се през това време, срещнах нови хора бях щастлива, но мислех за него, мислех за хубавото момченце,което нараних. Липсваше ми това колко добри приятели бяхме, потърсих го, беше наранен още , плачеше всеки път когато му се обаждах, когато ме виждаше, молеше ме да ме няма, беше друг, не беше той ,не беше онова шарено момче, а беше мрачен, сърдит, мислех че ме мрази, опитах се да му обясня, че той няма вина, каза че ме е разбрал но не вярвам.. Заминах, пътувах много, забавлявах се , срещнах друг, като мен , изцяло като мен.. същият егоист, същият емоционално несигурен човек и беше хубаво, беше безкрайно забавно и щуро, но му нямах абсолютно никакво доверие, не знам защо просто не му вярвах , бях и с този мъж няколко месеца, тръгнах си отново.. липсваше ми нещо , сигурност този път,, знам ли .. нараних и него, той полудя , като малко дете, изтри ме , блокира ме , приятелите му също , сякаш бях убила някой ..
Малкото момче имаше рожден ден, обадих му се , не бях в България и просто исках да го чуя, вдигна ми учудващо .. благодари ми ,,беше щастлив че ме чува, попитах го къде е .. и двамата бяхме в Лондон .. не знам как се случи, попитах го дали иска да се видим , да празнуваме, че съм с приятели и може да дойде. И той дойде, както винаги , никога не ми отказва нищо, танцувахме , смяхме се , сякаш беше преди, бях забравила колко е невероятен , бях влюбена толкова силно в него тази нощ , не исках да го пускам , не искам да свършва, обичаше ме, обичах го за една нощ .. но той не се обади на следващия ден, нито на следващата седмица. Заболя ме , много , отдавна не ме беше боляло , почувствах се зле, звънях му , каза ми че миналото е минало ,че е срещнал момиче и че Лондон е било грешка, че не иска да го търся. Това ме нарани жестоко, ужасно , започнах да плача, да страдам , сякаш някой току що ми беше разбил сърцето, сякаш току що осъзнах какво изгубих. Почувствах се зле.. егоистка , исках го защото е с друга ли .. исках го и онази нощ без да знам ,че има друга. .побърквах се. Обади ми се след около два месеца и аз веднага отидох до тях, гледах го, измъчваше се, питах го какво има, каза че е щастлив с новото момиче , попитах го тогава защо се обажда, защо съм тук .. мълчеше, каза че съжалява, каза че се е обадил да ме чуе, но аз толкова бързо съм затворила и тръгнала , че не е искал да ме спира.. заболя ме пак, тръгнах си веднага, не исках да ме види слаба, качих се в колата и рухнах. Не разбрах защо , минаха 4 месеца от тогава, не срещнах друг, не търсих друг, работя много и това е всичко. Бях близо до тях и реших да мина по неговата улица снощи, не го видях .. седнах да изпуша една цигара и той мина.. спрях го, когато ме видя беше уплашен , каза ми Защо си тук , трябва да си ходиш, не ме търси ! .. усмихнах му се и му казах Здрасти, малък , седна до мен , мълчеше , гледаше в земята , поиска ми цигара.. ( не пуши ) ,, запали . гледаше ме , сякаш ме вижда за първи път. Стискаше ръката ми силно, очите му бяха пълни със сълзи, каза ми " Ти си единственият човек , който ме е наранявал толкова много" , заболя ме , прегърнах го силно, започна да диша тежко, болеше го и него, беше ужасно болезнено. Започнах да го питам как е, как е университета, какво се случва с него, почти не ми каза, каза че не е добре, че е изпаднал в някаква дупка .. че винаги се появявам в лоши моменти, че още е с онова момиче, че я обича наистина, че иска да е с нея, че не иска да я наранява, че заради мен може да я нарани, че не иска да съм в живота му, не иска да ме чува или вижда през 6-7 месеца, че животите ни са различни, че нямаме нищо общо. Гледах го и усещах болка, но се радвах че е тук , че говоря с него, липсваше ми гласа му , зелените му очи.. каза че тя го чака горе, помолих го да остане още малко . Попита ме кое не ми стигна за пълно щастие с него.. не отговорих, мълчахме няколко минути, след което пусна ръкат ами и каза 'закъснявам вече много " опитах се да го спра, дръпнах го , казах му че не искам да си тръгва, че ме боли , че съжалявам за всичко.Отговорът му беше " и мен ме болеше ,а ти не го спря, молех ти се, и аз съжалявах, но най-много съжалявам, че бях толкова наивен към теб , не съжалявам че те обичах, съжалявам че ти позволих да ме нараниш и още ти позволявам , продължих напред, щастлив съм, желая ти да продължиш и ти " пусна ръката ми и си тръгна, не се обърна..
Не разбирам защо ми пука, не разбирам , защо ме заболя, не искам да съм с него та аз го оставих, не го исках тогава защо да го искам сега, защо по дяволите се случват такива неща, аз не съм на 18 години по дяволите, защо??????