789789789
05-28-2018, 22:12
Hello..
на кратко..23г, завършил иконимика преди година, работя, спортист.. Главен и непреодолим проблем момичетата..
Не се притеснявам да говоря с непознати, отворен съм на всякакви теми и винаги съм бил душата на компанията(коч компания)..., но стане ли въпрос за момиче( към което имам симпатии) просто си глътвам езика... просто губя ума и дума..
Искам да заговоря дадено момиче но или си говоря с нея общи приказки или изобщо не мога да задържа вниманието и..
Напоследък има две момичета с които общувам,но общо взето нищо сериозно,слаба работа..рядко се засичаме, пък и разликата във възрастта 4-5години.. знам ли някакси не мога да се отпусна, едни сковани разговори всякак някой ме хванал за гърлото и едвам преглъщам докато говоря...трудно ми е..
след последния ми опит за по-сериозно нещо преди две години, разговорите не бяха проблем, можехме да говорим за хиляди неща и с часове, излизания...,Беше Перфектна в моите очи.. но се оказах шаран хванат на въдица.. докато аз си мечтаех за нея, тя се подигравала в същото време с мен, тоест лъгала ме почти за всичко което е казвала в продължение на 3-4месеца. Направо ме прати в първи клас. /Прекрасния букет който и подарих и тя "ахна" .... две минути след като я оставих на спирката в нейния квартал беше оставен на земята/ чувството беше ...
След това искам не искам разбрах и други подробности...
Исках направо да отида и да я влача с колата..Добре,че запазих самообладание иначе друг на мое място сигурно щяха да го дават по-новините... не е шега жестоко се подигра с мен и от тогава насам разговорите с момиче са ми на тръни, дори и да има някоя с някакви симпатии към мен, тоя Страх да не ме прецакат(хайде наранят е точната дума) винаги се обажда вътре в мен..
Понякога си казвам, споко ще дойде времето, не го мисли.. и гледаш всякакви задръстеняци с гаджета, донякъде вече сигурно ми е станало като Фикс Идея това нещо, но сам мамка му не се живее..
Споделям това, ако има някой с подходящ съвет бих бил благодарен.
на кратко..23г, завършил иконимика преди година, работя, спортист.. Главен и непреодолим проблем момичетата..
Не се притеснявам да говоря с непознати, отворен съм на всякакви теми и винаги съм бил душата на компанията(коч компания)..., но стане ли въпрос за момиче( към което имам симпатии) просто си глътвам езика... просто губя ума и дума..
Искам да заговоря дадено момиче но или си говоря с нея общи приказки или изобщо не мога да задържа вниманието и..
Напоследък има две момичета с които общувам,но общо взето нищо сериозно,слаба работа..рядко се засичаме, пък и разликата във възрастта 4-5години.. знам ли някакси не мога да се отпусна, едни сковани разговори всякак някой ме хванал за гърлото и едвам преглъщам докато говоря...трудно ми е..
след последния ми опит за по-сериозно нещо преди две години, разговорите не бяха проблем, можехме да говорим за хиляди неща и с часове, излизания...,Беше Перфектна в моите очи.. но се оказах шаран хванат на въдица.. докато аз си мечтаех за нея, тя се подигравала в същото време с мен, тоест лъгала ме почти за всичко което е казвала в продължение на 3-4месеца. Направо ме прати в първи клас. /Прекрасния букет който и подарих и тя "ахна" .... две минути след като я оставих на спирката в нейния квартал беше оставен на земята/ чувството беше ...
След това искам не искам разбрах и други подробности...
Исках направо да отида и да я влача с колата..Добре,че запазих самообладание иначе друг на мое място сигурно щяха да го дават по-новините... не е шега жестоко се подигра с мен и от тогава насам разговорите с момиче са ми на тръни, дори и да има някоя с някакви симпатии към мен, тоя Страх да не ме прецакат(хайде наранят е точната дума) винаги се обажда вътре в мен..
Понякога си казвам, споко ще дойде времето, не го мисли.. и гледаш всякакви задръстеняци с гаджета, донякъде вече сигурно ми е станало като Фикс Идея това нещо, но сам мамка му не се живее..
Споделям това, ако има някой с подходящ съвет бих бил благодарен.