SimmieManson
08-20-2018, 17:46
Здравейте! Аз съм момиче на 17 години и си имам приятел на 21 год.
В началото на връзката ни всичко беше нормално,родителите ми го харесваха,мислеха го за възпитан и все хубави неща. Но някъде към 4-тия или 5-тия месец на нашата връзка ,нашите си промениха мнението за него,защото идваше постоянно пред училището ми и ме чакаше ,а и учителите също не го смятаха за нормално да ме чака така..съучениците ми го подиграваха,защото бил много слаб,с големи уши,но на мен това не ми пречи аз го харесвам такъв,какъвто е.. Другото ,което нашите не харесват у него е ,че прекарваме мн често пред телефона и си говорехме. Все пак живея на село и работата там е много,но аз им помагам с каквото мога. Успехът в училище ми е отличен две поредни години,не ми влияе зле на ученето. Мина се време и се разделихме ,защото изгубих чувства ,а и родителите ми бяха против него.. Но приятелят ми беше мн привързан към мен,майка му ме харесваше баща му също. Нямал е досега сериозна връзка,всяко момиче го е отбягвало,защото го мислеха за странен.. Истината е ,че той е преживял много лоши неща ,когато е бил дете и това някак си му е повлияло на психиката. Та след като се разделихме той не спираше да ме търси ,да ме моли за шанс,но нямаше как..а и аз не издържах без него на рдто ми дойде без нашите да знаят и след като разбраха ,бяха мн разочаровани.. Една вечер се случи така ,че някакви идиоти са изтрили фбка на приятеля ми и той обвини мен ,обиди ме много лошо и ме заплаши..Това и до ден днешен го помня,но го обичам въпреки вс. Преди няколко месеца пак се събрахме и нашите пак бяха против.. Казват ми само ,че съм щяла да си намеря друг в университета и че с този човек съм нямала бъдеще. Не ме карат нали насила да го зарязвам ,но ми натякват това постоянно. Приятелят ми иначе е много емоционален като човек ,прави всичко за мен ,но родителите ми все си мислят ,че не е за мене.. Какво да правя не знам,ще имам нужда от вашите съвети..благодаря предварително!
В началото на връзката ни всичко беше нормално,родителите ми го харесваха,мислеха го за възпитан и все хубави неща. Но някъде към 4-тия или 5-тия месец на нашата връзка ,нашите си промениха мнението за него,защото идваше постоянно пред училището ми и ме чакаше ,а и учителите също не го смятаха за нормално да ме чака така..съучениците ми го подиграваха,защото бил много слаб,с големи уши,но на мен това не ми пречи аз го харесвам такъв,какъвто е.. Другото ,което нашите не харесват у него е ,че прекарваме мн често пред телефона и си говорехме. Все пак живея на село и работата там е много,но аз им помагам с каквото мога. Успехът в училище ми е отличен две поредни години,не ми влияе зле на ученето. Мина се време и се разделихме ,защото изгубих чувства ,а и родителите ми бяха против него.. Но приятелят ми беше мн привързан към мен,майка му ме харесваше баща му също. Нямал е досега сериозна връзка,всяко момиче го е отбягвало,защото го мислеха за странен.. Истината е ,че той е преживял много лоши неща ,когато е бил дете и това някак си му е повлияло на психиката. Та след като се разделихме той не спираше да ме търси ,да ме моли за шанс,но нямаше как..а и аз не издържах без него на рдто ми дойде без нашите да знаят и след като разбраха ,бяха мн разочаровани.. Една вечер се случи така ,че някакви идиоти са изтрили фбка на приятеля ми и той обвини мен ,обиди ме много лошо и ме заплаши..Това и до ден днешен го помня,но го обичам въпреки вс. Преди няколко месеца пак се събрахме и нашите пак бяха против.. Казват ми само ,че съм щяла да си намеря друг в университета и че с този човек съм нямала бъдеще. Не ме карат нали насила да го зарязвам ,но ми натякват това постоянно. Приятелят ми иначе е много емоционален като човек ,прави всичко за мен ,но родителите ми все си мислят ,че не е за мене.. Какво да правя не знам,ще имам нужда от вашите съвети..благодаря предварително!