View Full Version : Питам се какво е любов
maloumnik_13
08-20-2018, 18:25
Любов ли е, когато майка ти те прегръща? Любов ли е, когато си заедно с някого от година и се кълнете във вярност един на друг?
Когато на майка ми й се къса сърцето за мен, или пък ликува при моите успехи, това е, защото тя обича сина Емил. И онези социални импликации на отношенията майка-син, вкоренени в биохимията на мозъка й по-силно от всичко, й дават майчински инстинкт, който я кара да се жертва за мен така, както пчелата жили (и умира) за целостта на кошера. Просто по инстинкт - тик-так, тик-так, вече е 12 без 5 и е време да променим нещо. Само че майка ми не обича истинския Емил. Не го познава дори. И никога няма да го опознае, защото му е майка. А за пчелата да не говорим дали обича нещо - тя даже не знае, че прави мед.
Когато гаджето ти те обича, то обича тялото ти. И начина, по който го караш да се чувства. Обича твоята усмивка и очите ти. Обича нежността ти. Обича да си само негов/a, обаче. Защото срещу 3-4,000 години цивилизация имаме стотици жиляди живот на пещерняци - откъдето ни е втълпено, че ако *тя* е била с друг, мацката може би е вече бременна (оттам имаме slut shaming - срамно е момиче да спи с много). Или ако *той* ходи по чужди, ще направи още 5 деца и ще отделя по-малко ресурс и време на теб и отрочето ти. Изненада - човекът е полигамен по природа (имаме полов диморфизъм, т.е. женските и мъжките са доста физически различни; добре е за генетичното разнообразие на такива видове да има полигамия). Така че любовта - онази моногамна захарна приказка в еднофамилна къща с три деца и куче - не е любов, а чиста доза егоизъм и лицемерие. Егоизъм и на двете страни, които не разбират, че най-много нараняват себе си с ненужните компромиси.
Ах, този Себичен Ген.
https://www.youtube.com/watch?v=j9p2F2oa0_k
Не трябва ли да се отървем от него, мамка му, за да почувстваме истинска любов /i.e. нещо безкомпромисно и безкористно/? И от "емпатията" която днес можем да четем само през стадното си чувство? Не трябва ли грехът да е нещо повече от "престъпление и наказание" и аргумент срещу меркинтилизма да спре да бъде "постави се на негово място"???
paradosou
08-20-2018, 19:47
Целият пост ще прозвучи криво и надуто, така че ако твърдо не ти се чете нещо подобно, недей.
Да ти кажа ли нещо? Ти реално не търсиш мнение. Абсолютно безапелационно не търсиш мнение. Имаш си фиксирани убеждения {които дори не са твои!} и вероятно ще трябва да стане нещо извънредно, за да се усъмниш в тях. Само да се усъмниш. Пътят до това да си кажеш, че може би цялото ти схващане отговаря само частично на действителността, се очертава още по-стръмен.
Темата ти е безполезна. Попил си разни идеи, които ти звучат правдоподобно и които пасват на светоусещането, което смяташ, че е най-безболезнено и носи най-много комфорт.
Такива излияния са толкова клиширани, че конкурират царете на клишето. Как пък в една подобна тема не видях да се говори за нещо различно от биология и еволюционни процеси? Вече дотолкова съм научила наизуст репертоара, че мога да цитирам изразите, които задължително присъстват: "Жените са по-селективни, защото природата ги е програмирала така", "Мъжете са по-рискови и по-непривързващи се - изконната им цел е да запазят на всяка цена гените и потомството си", Привличането не е нищо друго, освен див, първичен сексуален интерес, маскиран със социално приемливи самовнушения"... Една подробност обаче - и да е така, това не води до заключението, което целият ти пост внушава.
Но естествено ти нямаш нужда от доказателства. Нейно величие Еволюцията се е погрижила за всичко и нещата са повече от очевидни.
Празно философстване, лишено от автентичност.
От дадените в анкетата неща гласувах за втория вариант, но изобщо не е изчерпателен.
Често се гъбаркам, че любов е, когато гадта спи развит, пък аз го завивам, макар че ме сърбят пръстите да го удуша. Или че е да му дам бъбрек, кръв, кожа, черен дроб, сърце и така нататък, въпреки 50те % бой до смърт, които искам да му причиня. Или изказването на нашите "искам да имаш всичко на света, толкова те обичам..." - "ок, тогава може ли сладолед?" - "НЕ!"
Или да си мълча, че нъдъпътата правят кретении, понеже няма да ме чуят, но после да им събера душите в шепи все пак. Разбира се, натъртвайки яко на момента с "Казах ти!!!"
Ако трябва да сме сериозни, не знам какво е любовта, щото е хиляди неща, хиляди видове и хиляди различни погледи има над нещата. За мен, от моята камбанария, е когато някой знае и помни за теб дребни неща (пример - моя човек с кафето ми и как пия кола); когато се грижи за теб - да не правиш вредни неща, да не замръзваш зимата в студа, да не правиш необмислени стъпки изобщо в живота си и така нататък; означава да мислиш вместо другия, когато това се налага, и да го караш да поглежда от други гледни точки на дадена ситуация, с което той да добива опит; означава да си направиш семейство от семейството на другия - втори брой, ако си имаш все пак твое - да пия кафе с майка му, да и помагам с неща за дома им от типа чистене/готвене/тъпотии, да и звъня за празници, да звъня когато пристигнем някъде, ако щеш - да си идем на село и да опустошавам пипера в градината докато той цепи дърва, да съм леля на племенниците му, да чувствам нужда да ги виждам/чувам тия хора и да правя, каквото мога, че да са добре; означава да искам да му помогна на него, с неговата работа или задължения, за да имаме повече време заедно; любовта означава да вярваш и да се оставиш да ти вярват, съответно да си лоялен, верен, разбиращ, протектив и квото там спрямо другия; означава да търсиш един поглед в стая, пълна с очи и един аромат, едно усещане на ръка в ръката ти; означава да можеш да имаш други 1100 ама да искаш твоето дето хърка, пърди, мрънка, закача те и мирише на чесън И на всичкото отгоре да го искаш до живот, да искаш тези ръце да ти затворят очите, включително те твоите, щото не искаш да живееш и ден без другия (забележи - не че не можеш да удържиш без него, а не искаш); при проблем/стрес/неприятности/нечестност да търсиш съвет от един точно определен човек, защото знаеш как мисли вместо теб; означава общуване на едно такова интересно ниво, където с часове можеш да слушаш и да говориш с един-единствен човек, без да усещаш как преминавате от тема в тема и да усещаш, че си на една вълна с другия, да сте в хармония всеки със себе си и своите демони и всеки със другия и така всеки със света наоколо; означава да се ъпгрейдваш, защото е наоколо и защото виждаш добрия пример, да се учиш от и със него човек, да си преодоляваш страховете от това или онова. И още много-много неща означава.
Защо се изисква да си верен - ми, не знам по какъв начин си стигнал до това там със забременяването (не казвам, че не си прав, а само че не знам как стигна до там и не знам дали ми се мисли по темата) от друг. Странен аспект/вмятане от голямата тема изобщо. Егоизъм определено съществува - как ще дам на някой да ми пипа съкровището?! (щом съм с него, значи го виждам като съкровище) То си е мое, то само мен ще обича и докосва... Представи си реално неква богато украсена златна чаша с инкрустирани скъпоценни камъни по нея и как изглежда, ако на ден минава през 500 ръце, да кажем. Ще е цялата в отпечатъци, полепнала със пот/бактерии/мизерия/прах/неща дето не искам. И какво - ще трябва да пия от нея?! Да не съм луда?! Живее ми се, все пак. С хората ми се види същото - всеки си носи своите душевни белези от предишни връзки/грешки и често се налага да плащаш за чуждите грешки, защото хората са идиоти, та не разбират, че аз съм Тори, а не Минка. Ок, аз може да съм шматка и да си търся правилното отношение, но човек на 20 и кусур превъзпитава ли се и как това? Морално ли е да поправяш родителски грешки във възпитанието на друг човек? Съответно, ще се занимаваш с някой, дето ти отърва - в началото като тръгнеш да се занимаваш, никога не си влюбен и никога не е тежко да спреш със занимавката. Отплеснах се малко ама чашата си е моя, Минка да си търси друга - но хард фийлингс - дано платинена да си намери ама не да пипа моята. Това е.
А компромисите - зависи за какво. Никога няма да се съглася да си вее байрака по курви, сори.
Емпатията има много повече общо с любовта, отколкото доста други качества на характера. Означава "не те познавам, но съм достатъчно голям, за да се наведа и да ти помогна". Никога не е лошо да чувстваш болката на другите. Никога.
anonymous1043668
08-20-2018, 20:01
Не трябва ли да се отървем от него, мамка му, за да почувстваме истинска любов /i.e. нещо безкомпромисно и безкористно/? И от "емпатията" която днес можем да четем само през стадното си чувство? Не трябва ли грехът да е нещо повече от "престъпление и наказание" и аргумент срещу меркинтилизма да спре да бъде "постави се на негово място"???
Имам някакво усещане,че просто не си обичал. Нещата,които каза paradosou са напълно верни за темата. Ти чак такова животно ли си че да вярваш,че любовта е само за секс и за външен вид.Толкова повърхностно съдържание си написал,че чак имам чувството че си го copy-pasteнал от някоя статия...
maloumnik_13
08-20-2018, 20:12
@paradosou
Разбира се, че не търся мнения - като всеки философ. Направих темата, за да получа внимание и да се уверя в своята интелигентност на база другите постове. Засега второто се получава. Не съм попил или откраднал идеи от някого, защото всичко произтича от изначалния ми антисоциален мироглед, вечната ми нужда да съм прав, да съм повече от другите и т.н., които са в противовес с идеята да бъда "син" или "гадже" или "приятел" или "гражданин" пред това да бъда АЗ, вкл. и когато това значи да се държа като боклук.
Това, че виждаш "еволюционна психология", и зареждаш веднага в главата си репертоара на мейнстрийм интернет нихилистите или зарязаните/нехаресваните мъже, които diss-ват жени или любов, е твоя грешка. Не позна, мацка - темата е с много по-дълбоко значение от тиндърска история или рециклиране на песен на мерилин менсън. Отъждествяването на self-а с другите като спорно добър начин да функционирам в този свят е основната ми теза в темата, а любовта като инструмент да се почувстваш добре в чужда кожа (кожата на "син" или "гадже") - Начин да я интродуцирам. Сама можеш да помислиш по въпроса с "Престъпление и наказание".
Но знаеш ли какво единствено ми хареса - че сама разбираш, че тези две тези (просоциалност и антисоциалност) са несъпоставими, защото произтичат от фундаментално различни схващания. Все едно фен на планината да спори с фен на съни бийч
maloumnik_13
08-20-2018, 20:16
Имам някакво усещане,че просто не си обичал. Нещата,които каза paradosou са напълно верни за темата. Ти чак такова животно ли си че да вярваш,че любовта е само за секс и за външен вид.Толкова повърхностно съдържание си написал,че чак имам чувството че си го copy-pasteнал от някоя статия...
Мисля, че обичам майка си, но не съм сигурен. За мен всичките ми връзки и любови са били основани на външен вид и някакви комплекси от моя страна, просто не разбирам за какво друго да се хвана
anonymous1043668
08-20-2018, 20:20
Мисля, че обичам майка си, но не съм сигурен. За мен всичките ми връзки и любови са били основани на външен вид и някакви комплекси от моя страна, просто не разбирам за какво друго да се хвана
Ето и ти си го признаваш, имаш проблем. Това не ти го казвам да те хейтвам по някакъв начин, ама не пиши "опит" за слабо познато мясно, особено за такава широка тема защото си личи...
maloumnik_13
08-20-2018, 20:21
@tori
Благодаря ти за изчерпателния отговор! Коментар към частта с верността:
"То си е мое" (или "Той си е мой")
не го ли обезличава като личност? не му ли отнема свободата да си се задява с други жени, като ти си 2 седмици в командировка? или по-скоро става дума за страх, че веднъж кривнал, ще те замени завинаги?
maloumnik_13
08-20-2018, 20:23
Ето и ти си го признаваш, имаш проблем. Това не ти го казвам да те хейтвам по някакъв начин, ама не пиши "опит" за слабо познато мясно, особено за такава широка тема защото си личи...
Как пък така реши, че е проблем?
И тук идва въпросът: защо да е слабо познато, а не по-добре познато от теб? Цинизмът към масовия вкус по една тема може да е породен от житейски уроци или познавачески умения на темата, много над средните
anonymous1043668
08-20-2018, 20:30
Как пък така реши, че е проблем?
И тук идва въпросът: защо да е слабо познато, а не по-добре познато от теб? Цинизмът към масовия вкус по една тема може да е породен от житейски уроци или познавачески умения на темата, много над средните
Не но ти твърдиш че целия ти любовен опит е на материала и външния вид. Не се правя на психолог или терапевт или нещо такова.
Виж любовта е много неща. Всеки възприема любвта по свой начин и вярвам че любовта е за всеки уникална. Тя може да е към всичко, не само към тялото на друг човек. Мисълта ми е да не вярваш че любовта е насочена към едно нещо.
maloumnik_13
08-20-2018, 20:34
Не но ти твърдиш че целия ти любовен опит е на материала и външния вид. Не се правя на психолог или терапевт или нещо такова.
Аз твърдя, че целият любовен опит (не само интимен - със семейство, с любов към работата, филантропията и т.н.) на всекиго е на база "материалност", такава, от каквато уж всеки бяга, и оттам прозира цялото ни лицемерие, което води до разочарование - не само от обществото, но и от самите нас, защото сме се продали или поддали
@tori
Благодаря ти за изчерпателния отговор! Коментар към частта с верността:
"То си е мое" (или "Той си е мой")
не го ли обезличава като личност? не му ли отнема свободата да си се задява с други жени, като ти си 2 седмици в командировка? или по-скоро става дума за страх, че веднъж кривнал, ще те замени завинаги?
Ами, не смятам. Аз съм го харесала заради личността, скрита зад външния вид и парите, където има/няма. Ако съм видяла, че е фъкбой е нямало да му обърна внимание. Ако съм видяла грозна личност, съм щяла да зарежа тая работа по-бързо - децата ми ще ги възпитава той, ако забременея.
Има разлика между това да заглеждаш хора, да флиртуваш и да си четкаш егото с непознати/слабо-познати и реално да изневеряваш или да изпитваш чувства извън връзката си. Относно изневярата, обаче, има и още нещо - ако аз, със всичките си плюсове и минуси в характера, тежа колкото едното му единично ебане с нам-коя квартална разпоретина, нека не ме занимава изобщо. Все пак, не всеки в живота ми носи същите неща в душата си, каквито нося аз. И не всеки от досегашните ми хора е бил готов да ми даде бъбрек, а и не е длъжен, де.
Не е толкова проблема със самото кривване или замяна (далеч не съм незаменима и за разлика от много хора, приемам това спокойно). Проблема е, че очевидно има разлика в търсенето и предлагането. Не съм за безразборни връзки или хиляди бройки, така че не е моята чаша чай. Който се чувства добре, нека - никого не съдя.
В случая чашата/предмета от примера си е мой, като предмет. :д Очевидно няма как да притежаваш човек.
anonymous1043668
08-20-2018, 20:39
Аз твърдя, че целият любовен опит (не само интимен - със семейство, с любов към работата, филантропията и т.н.) на всекиго е на база "материалност", такава, от каквато уж всеки бяга, и оттам прозира цялото ни лицемерие, което води до разочарование - не само от обществото, но и от самите нас, защото сме се продали или поддали
Не е точно така. Ето и tori го казва
Ами, не смятам. Аз съм го харесала заради личността, скрита зад външния вид и парите, където има/няма. Ако съм видяла, че е фъкбой е нямало да му обърна внимание.
Забележи, че е написал "материалност", а не "материализъм".
anonymous1043668
08-20-2018, 20:51
Искам да кажа че любовта може да е насочена към всичко. Но иначе съм съгланса, че днес живеем в едно елементаено, материално общество което като му кажеш любов разбира "гажето" и "ебане"...
Искам да кажа че любовта може да е насочена към всичко. Но иначе съм съгланса, че днес живеем в едно елементаено, материално общество което като му кажеш любов разбира "гажето" и "ебане"...
Грешна представа имаш за обществото. Колкото и да мразя в червата дълбокомислени неща, дълбоки и а-у кретении, търсене отвъд нещо, никога нищо не е чак толкова просто. Хората не са чак пък толкова прости. Напротив - забелязват, усещат, разбират неща, оправдават и съдят спрямо своя телевизор, живеят спрямо свои разбирания. Трябва, обаче, за да видиш отвъд постъпка/реакция, да гледаш със своите очи, да слушаш със своите уши и да усещаш със своята кожа.
Това е една част от Игра на тронове - има го това и в книгата, и в сериала - и е абсолютно непроменено. Сирио (учител по бойни изкуства на и към хайборн/малка лейди Аря) е не помня точно какъв специален Меч (най-високият пост в неговата сфера) в дадена армия, да кажем. Разказва как са го избрали. Краля го привиква и му показва животно, а той стои и го гледа като тряснат и казва, че тва е дебела котка, оплешивяваща, с рани и отхапани уши. Всички други привикани възхваляват котака и обясняват как бил ебати съвършенството, не били виждали таковУ животно и му се възхищават. Заради това е нает Сирио - вижда, усеща, вкусва и чува сам за себе си. Поучително е защо е нужно да си отвориш очите и ушите и да си вадиш сам заключения, както и защо е нужно да си извадиш главата от задника.
Обществото не е стадо, макар у някои индивиди да има стадно чувство. Обществото сме ние - ние имаме силата да променим живота си и да "счупим оковите". Ако обиждаш обществото, обиждаш и себе си. Ако осъждаш постъпка или не искаш да приемеш оправдание, е друга бира вече. Трябва да направиш разликата, за да си възможно най-добре ти самата, поставена в общество. Най-големите егоисти и егоцентрици са и едни от най-добрите хора, най-приятните и най-готини за маса. Не случайно.
anonymous1043668
08-20-2018, 21:26
Това което каза е много вярно, но смятам че хората стават все по материални,хората около мен само гледат външния вид. Естествено че хората не са някакви животни, наясно съм, само дето липва онази капчица нематериално разбиране което трябва да имаш. Има и изклочения, нямам объркана представа за обществено изобщо.
най-обичам теми като някой се изкарва по-интелигентен, защото е гледал или чел неща свързани с биологични неща и твърди, че реално любовта е процеси в мозъка /което е вярно/, ама нужно ли е да го осмисляш толкова много?
не е ли по-добре просто да се отдадеш на човека до себе си и да не мислиш как всичко се осланя на процеси в главата и да си просто щастлив?
любовта не е едно голямо нещо, а хиляди малки неща и ако продължаваш да мислиш по твоя начин никога няма да я изпиташ
maloumnik_13
08-21-2018, 10:15
Ами, не смятам. Аз съм го харесала заради личността, скрита зад външния вид и парите, където има/няма. Ако съм видяла, че е фъкбой е нямало да му обърна внимание. Ако съм видяла грозна личност, съм щяла да зарежа тая работа по-бързо - децата ми ще ги възпитава той, ако забременея.
А не се ли страхуваш, че това да искаш да имаш деца, да си част от обществото и пр. по начин, различен от крайната нужда, показва примитивност или неспособност да направиш нещо по-голямо (например бляскава кариера)?
@FuzzyDesert - какво означава "личността" на един човек - искаш да кажеш образа му в обществото / в работата / вкъщи с децата - и трите еднакво примитивни сценарии, в които се напасваме според ситуацията и влизаме в нея, защото така трябва?
не е ли по-добре просто да се отдадеш на човека до себе си и да не мислиш как всичко се осланя на процеси в главата и да си просто щастлив?
не е ли по-добре просто да се отдадеш на човека до себе си и да не мислиш
не е ли по-добре да не мислиш
:)
Ако Ахмед Доган се беше отдал на жената до себе си, дали щеше да е това, което е?
anonymous1043668
08-21-2018, 10:28
@FuzzyDesert - какво означава "личността" на един човек - искаш да кажеш образа му в обществото / в работата / вкъщи с децата
Не мисълта ми беше за въпроса за възприемане като цяло.
Юнгинген
08-21-2018, 11:02
Това е елиминативно спрямо семантиката, сиреч тук любовта е обяснена чрез биологични и социални процеси, същевременно отричайки нещо отвъд тях. Не казвам, че грешиш, но тук може да се вземе ответна позиция в това, че човек избягва биологичните и социални наративи бидейки разрушителен към себе си, правейки нещо противно на тях. Кариерата може да бъде сведена също до социология, но това сме го превъзмогнали днес; дори днешното кино отразява тази ни несъвместимост с подобен светоглед. Любовта е спасена в качеството си да бъде свободна и повече от единия, дори един би казал чрез прошката, вземи престъпление и наказание например, там е отразена в признанието и търсенето на прошка; грешните пред цяра на вярата, убиецът и блудницата в белия плащ на любовта.
Семейството и кариерата могат и да не си пречат, стига да си достатъчно адекватен да ги съчетаеш.
Примитивно или не, парите дето съм изкарала, няма да ми затворят очите и да ми носят ковчега. Като се пенсионирам, няма да седят с мен да си говорим за книги. Няма парите ми и кариерата да ме посрещнат от работа и да ме гушкат.
В случая не съм готова за семейство, не ме разбирай погрешно, не искам деца или повече от това, което имам в момента с човека до мен. Единствено бих искала да заживеем заедно напълно, но това не значи, че след време няма да поискам семейство и да ме посрещат.
И казваш "примитивно", сякаш е лошо нещо... Храненето, съня, секса са пак примитивни дейности, примитивни подбуди те карат да ги правиш. И? Кво като е така? Аз лично не виждам проблема - храната е вкусна, съня е приятен, секса е готин. Не бих се лишила от тези примитивни неща, защото ме правят щастлива. Ти би ли спрял да ядеш, да спиш и да правиш секс, само защото е примитивно?
paradosou
08-23-2018, 14:15
Мисля, че обичам майка си, но не съм сигурен. За мен всичките ми връзки и любови са били основани на външен вид и някакви комплекси от моя страна, просто не разбирам за какво друго да се хвана
Никак нямам желание да се правя на познавач на характери, ама ми се струва, че доста те съблазнява мисълта да си някакъв супер автономен, неизпитващ обичайните човешки влечения, непривързан към никого. Това е догадка не само на база този ти коментар, ама спокойно може да съм много далеч от истината. Все пак продължава да ми се струва, че си подвластен на идеята "да се извисиш" над обикновеното ежедневие, правейки "бляскава кариера" например. Така де, всеки може да създаде деца, а ти едва ли искаш да си прашинка в множеството. Секси е да се превърнеш в свърхчовек, отхвърлил всякакви морални норми, утъпкани пътища, предписания относно кое е нормално или велико... Съжалявам, ако звуча сякаш иронизирам или целя някаква язвителност. Предния път като отговорих в темата, общото впечатление от поста ти ми остави някакъв кофти вкус, обаче в случая пиша съвсем нормално. Да си продължа мисълта - не мисля, че една такава нагласа ще те направи дългосрочно удовлетворен. Общо-взето хората се чувстват най-добре, когато участват в някаква форма на общност (ама не просто колкото да си мине по реда), когато се чувстват приети и когато самите те не съдят прекалено често;; проверено, има си и проучвания върху това. Не съм се интересувала, ама с доста голяма степен на вероятност залагам, че важи и за най-великите умове, които привидно, заради страстта си към това, което правят, нямат необходимост да виждат никого, нито на всяка цена да получат признание от ВеликияКръгНаДостойните. Знам ли, да речем Айнщайн е бил доста посветен на кариерата си, пък пак се е интересувал от разни философски въпроси, от глобалната картина и от начините, по които функционира човешкото съзнание, ако щеш даже въображение. Не ми се вписва да е гледал със самодоволното изражение на неоспорим корифей на науката, за когото ежедневните неволи са безинтересни до заспиване...
Ако това искаш да чуеш - да, вярно е. За много хора любовният опит е предимно разочарование. Много връзки се започват заради страх ~ от самотата, от възможността никога да не изпиташ описаното във филмите и в стиховете, от това да няма кой да се погрижи за теб на старини {чувала съм родители да признават, че една от мотивациите им да създадат семейство е "Трябва да мога да разчитам на някого като остарея"... :х}. Други искат да докажат на себе си, че "още стават" или че не са свръхвзискатели/че поведението им си е наред и това пък е тяхната причина да се обвържат, било то даже с някой, който не само не ги кара да се вълнуват, ами и не им носи комфорт... Някои се хвърлят в непознатото с главата надолу, за да "забравят" тръпка, която ги е грабнала преди - само за да установят, че това най-често не работи така и единствено засилва кофти чувството. Изобщо ~ съществува всякакъв тип извратена мотивация за създаване на безсмислени отношения. И? Какво от това? Какво, ако напук има хора, които обичат човека, който са избрали, не толкова заради начина, по който ги кара да се чувстват, а заради личността му, заради жизнеността му, заради симпатичната му разсеяност, заради експериментаторския му дух, заради отзивчивостта му към непознати, заради способността да признава фаловете си, заради принципите му, заради таланта му, даже заради слабостта му и всички несъвършенства...? А ако го обичаш, без да го задушаваш, без да му проверяваш съобщенията, без да пращаш мислено проклятия xD на бившите му, без да трепериш от страх, че може да си падне по друг? Ако си наясно, че не ти принадлежи и че даже да се чувстваш много скапано, в случай че реши да отдаде времето и вниманието си на някой, различен от теб, е по-добре да живеете отделно, вместо да се залъгваш, че адски много обичаш него, а не егото си, което не може да понесе да бъде заменено? :)