allmovies
09-05-2018, 19:24
Здравейте,
живота е толкова странно нещо, регистирам съм тук от толкова много години. Чел съм сигурно стотоици такива теми и честно да си кажа, никога не съм разбирал драмите и хората в тях.
Докато не се стигна до момента в които обикнах едно момиче.
Да това е поредната банална история за момче и момиче които се "харесват", "обичат" може би?
Първото нещо на което не мога да си отговоря вече почти една година е, заслужава ли си цялата тази болка, какъв е смисъла да обичаш, да се отдадеш и да те предадат? Кому е нужно цялата тази драма и проблеми.
Историята е следната:
Започнах се с едно момиче харесах я, заговорихме се покрай общите ни познати. Излизахме няколко пъти, след това в удобен момент направих крачката и я целунах и за мен тогава беше магическа целувка, целувка която ще помня цял живот. Първата ни целувка, нищо слециално, но за мен е уникален спомен.
В началото всичко вървеше чудестно. Но с времето нещата се усложниха, започнахме да се караме за някакви неща и то защото и двамата сме инати и не можеше да се сдържим. Тя обичаше да ми натяква за някакви отминали събития, аз обичам да си спомням позитивните неща. Не, че винаги сме се карали просто споменавам, нормално е от време на време всеки се кара, не че е преминавало в бои или нещо грозно.
С това момиче направих неща които не съм правил с никой друг. Сбъднах и нейни и мои мечти. Чувствах се на върха и бях най-щастливия. За мен това беше любовта на живота ми, никога не бях се влюбвал, никога не бях обичал. Споделяхме чувствата си. Разкрих си душата пред нея, разкажах и целият ми личен живот неща които дори и майка ми и най-добирия ми приятел не знаят. Доверих и се изцяло въпреки, че съм ревнив. Повярвах си, че е моя, говорехме си за апартамент, сватба, деца всичко. Аз винаги съм искал и тя. Даже по едно и също време горе-долу.
Всичко изглеждаше наред. Разбирахме се, допълвахме се.
Аз отделих обаче прекалено много време от живота си за нея. Всеки ден след работа. Всяка свободна минута или и звънях или и пишех или бяхме заедно. След толкова време и размисли видях грешките си. Явно съм я пристискал с прекалено много присъстие през деня. Тя много се дразнеше от това.
Тъжно ми е защото се раздадох изцяло така както се раздваш за човек от семейството. Винаги когато съм имал съм деля с нея или съм купувал за нея. За да я зарадвам за да е щастлива никога не съм правил нещо с цел после да и кажа направих това сега ти направи нещо за мен. Всичко е било безкористно.
С две думи за мен тя беше част от семейството.
Бяхме заедно повече от 3 години. Последните месеци не се разбирахме понеже тя искаше много да пътуваме да се разхождаме, докато аз събирах пари за апартамент за обзавеждане за да има къде да живеем. Бях и обещал да изчакаме още малко и след като приключим с обзавеждането ще харчим само за почивки и т.н.
Виждах как се озлобява, започва да ми прави напук, да не се държи добре с мен, яд я беше и според мен завиждаше, че обзавеждам както на мен ми харесва. Аз просто исках да взема апартамент, кола, да обзаведа с най-необходимите неща и след това да правим каквото си искаме. Аз не съм богат, даже обратното, всичко е изкарано с много труд.
Проблема ми беше, че исках да и помогна да е по-добър човек, стимулирах я да учи (не беше завършила магистратурата още) да ходи на курсове за езици. Исках да и помогна да си намери по-добре платена работа за да може като излезе по майчиство да и плащат повече. Бях мислил за децската стая отатък за сватбата за предложението за брак.
Аз съм от тези романтици които приготвят свещи и някакви изненади, правят масажи и всякакви релаксиращи неща за да може пратньорката ми да е щастлива и отпусната. Но на нея не и стигаше това тя си беше наумила, че нещата не са наред.
Към края започнахме често да се караме и не се разбирахме.
Толкова ме е яд всичко беше толкова добре. Просто трябваше да изнесем да живеем заедно, да си намери по-добра работа, да и предложа, да се оженим и да имаме бебе.
Не съм я ревнувал въпреки, че съм много ревнив.
Но изведнъж започна да закъсмява за срещите ни с часове по едно и също време. Толкова и вярвах. Изобщо не можеш да си представя, че може да е с друг ...
Един ден просто ми се обади и каза да не я търся повече и че излиза с друг.
Оказа, се че се виждат от известно време.
И просто ей така ме захвърли на страна и очакваше да спра да я търся защото вече не и изнася.
След всичко което сме имали заедно, след всичко което съм споделилм след всичко което съм направил за нея за мен това не е редно.
Как може да се живее така.
Сега тя е щастлива с него.
А аз цяла една година не знам какво да правя.
Първо и пишех, звънях.
Плачех постоянно.
После се примирих за малко.
После започнах да я обиждам сам пред огледалото.
Сънувах я.
Мислех си всеки ден за нея.
Чувствам се използван и захвърлен.
Досега не ми се е случвало.
Една година и не знам на къде да поема.
Липсва ми.
В главата ми останаха само хуабавите моменти.
От раздялата до сега, преоцених всичко, приятели, познати, себе си.
Открих много грешки в миналото които съм бил прекалено незрял за да не допусна.
Не казвам, че съм се променил драстично, но в мен се разгаля промяната.
Вече знам какво трябва да правя, как да се грижа за момиче. Какво не трябва да правя.
Разбрах си грешките.
И адски много ми липсва.
Мисля, че все още я обичам.
Не мога да разбера липсва ли ми или още я обичам или изпитвам призвързаност.
Какво да правя хора?
Тя е щастлива с другия (или така си мисля)
Има ли смисъл да я търся сега или за в бъдеще?
Не знам как да продължа напред.
Как да се доверя на друго момиче ами ако пак сме заедно 1-2-3-4-5 години и тя по същия начин си тръгне?
Според Вас как мога да процедирам?
Дали да и пиша и да и кажа направо или просто да искам да се видим.
Тя така и не ми даде шанс да се сбогуваме както хората, само с един разговор по телефона и това беше.
В галвата ми всеки ден се появява нов сценарий как я виждам и се заговаряме и т.н.
Не знам какво да правя помогнете ми моля ВИ!
живота е толкова странно нещо, регистирам съм тук от толкова много години. Чел съм сигурно стотоици такива теми и честно да си кажа, никога не съм разбирал драмите и хората в тях.
Докато не се стигна до момента в които обикнах едно момиче.
Да това е поредната банална история за момче и момиче които се "харесват", "обичат" може би?
Първото нещо на което не мога да си отговоря вече почти една година е, заслужава ли си цялата тази болка, какъв е смисъла да обичаш, да се отдадеш и да те предадат? Кому е нужно цялата тази драма и проблеми.
Историята е следната:
Започнах се с едно момиче харесах я, заговорихме се покрай общите ни познати. Излизахме няколко пъти, след това в удобен момент направих крачката и я целунах и за мен тогава беше магическа целувка, целувка която ще помня цял живот. Първата ни целувка, нищо слециално, но за мен е уникален спомен.
В началото всичко вървеше чудестно. Но с времето нещата се усложниха, започнахме да се караме за някакви неща и то защото и двамата сме инати и не можеше да се сдържим. Тя обичаше да ми натяква за някакви отминали събития, аз обичам да си спомням позитивните неща. Не, че винаги сме се карали просто споменавам, нормално е от време на време всеки се кара, не че е преминавало в бои или нещо грозно.
С това момиче направих неща които не съм правил с никой друг. Сбъднах и нейни и мои мечти. Чувствах се на върха и бях най-щастливия. За мен това беше любовта на живота ми, никога не бях се влюбвал, никога не бях обичал. Споделяхме чувствата си. Разкрих си душата пред нея, разкажах и целият ми личен живот неща които дори и майка ми и най-добирия ми приятел не знаят. Доверих и се изцяло въпреки, че съм ревнив. Повярвах си, че е моя, говорехме си за апартамент, сватба, деца всичко. Аз винаги съм искал и тя. Даже по едно и също време горе-долу.
Всичко изглеждаше наред. Разбирахме се, допълвахме се.
Аз отделих обаче прекалено много време от живота си за нея. Всеки ден след работа. Всяка свободна минута или и звънях или и пишех или бяхме заедно. След толкова време и размисли видях грешките си. Явно съм я пристискал с прекалено много присъстие през деня. Тя много се дразнеше от това.
Тъжно ми е защото се раздадох изцяло така както се раздваш за човек от семейството. Винаги когато съм имал съм деля с нея или съм купувал за нея. За да я зарадвам за да е щастлива никога не съм правил нещо с цел после да и кажа направих това сега ти направи нещо за мен. Всичко е било безкористно.
С две думи за мен тя беше част от семейството.
Бяхме заедно повече от 3 години. Последните месеци не се разбирахме понеже тя искаше много да пътуваме да се разхождаме, докато аз събирах пари за апартамент за обзавеждане за да има къде да живеем. Бях и обещал да изчакаме още малко и след като приключим с обзавеждането ще харчим само за почивки и т.н.
Виждах как се озлобява, започва да ми прави напук, да не се държи добре с мен, яд я беше и според мен завиждаше, че обзавеждам както на мен ми харесва. Аз просто исках да взема апартамент, кола, да обзаведа с най-необходимите неща и след това да правим каквото си искаме. Аз не съм богат, даже обратното, всичко е изкарано с много труд.
Проблема ми беше, че исках да и помогна да е по-добър човек, стимулирах я да учи (не беше завършила магистратурата още) да ходи на курсове за езици. Исках да и помогна да си намери по-добре платена работа за да може като излезе по майчиство да и плащат повече. Бях мислил за децската стая отатък за сватбата за предложението за брак.
Аз съм от тези романтици които приготвят свещи и някакви изненади, правят масажи и всякакви релаксиращи неща за да може пратньорката ми да е щастлива и отпусната. Но на нея не и стигаше това тя си беше наумила, че нещата не са наред.
Към края започнахме често да се караме и не се разбирахме.
Толкова ме е яд всичко беше толкова добре. Просто трябваше да изнесем да живеем заедно, да си намери по-добра работа, да и предложа, да се оженим и да имаме бебе.
Не съм я ревнувал въпреки, че съм много ревнив.
Но изведнъж започна да закъсмява за срещите ни с часове по едно и също време. Толкова и вярвах. Изобщо не можеш да си представя, че може да е с друг ...
Един ден просто ми се обади и каза да не я търся повече и че излиза с друг.
Оказа, се че се виждат от известно време.
И просто ей така ме захвърли на страна и очакваше да спра да я търся защото вече не и изнася.
След всичко което сме имали заедно, след всичко което съм споделилм след всичко което съм направил за нея за мен това не е редно.
Как може да се живее така.
Сега тя е щастлива с него.
А аз цяла една година не знам какво да правя.
Първо и пишех, звънях.
Плачех постоянно.
После се примирих за малко.
После започнах да я обиждам сам пред огледалото.
Сънувах я.
Мислех си всеки ден за нея.
Чувствам се използван и захвърлен.
Досега не ми се е случвало.
Една година и не знам на къде да поема.
Липсва ми.
В главата ми останаха само хуабавите моменти.
От раздялата до сега, преоцених всичко, приятели, познати, себе си.
Открих много грешки в миналото които съм бил прекалено незрял за да не допусна.
Не казвам, че съм се променил драстично, но в мен се разгаля промяната.
Вече знам какво трябва да правя, как да се грижа за момиче. Какво не трябва да правя.
Разбрах си грешките.
И адски много ми липсва.
Мисля, че все още я обичам.
Не мога да разбера липсва ли ми или още я обичам или изпитвам призвързаност.
Какво да правя хора?
Тя е щастлива с другия (или така си мисля)
Има ли смисъл да я търся сега или за в бъдеще?
Не знам как да продължа напред.
Как да се доверя на друго момиче ами ако пак сме заедно 1-2-3-4-5 години и тя по същия начин си тръгне?
Според Вас как мога да процедирам?
Дали да и пиша и да и кажа направо или просто да искам да се видим.
Тя така и не ми даде шанс да се сбогуваме както хората, само с един разговор по телефона и това беше.
В галвата ми всеки ден се появява нов сценарий как я виждам и се заговаряме и т.н.
Не знам какво да правя помогнете ми моля ВИ!