bapebapebape
09-11-2018, 22:47
Здрасти, здрасти.
Първо на 24г съм, без никакъв опит с противоположния пол, ужас направо.
През началото на тази година се запознах случайно с едно момиче с около 5-6години по-малко от мен, просто на здравей здрасти и по-някаква случайност я имах дори добавена в Фб преди това. И така засичахме веднъж/два пъти седмично в един общ проект и започнахме да си приказваме да си разказваме един за друг, но рядко се случваше да се видим.
Честно казано започнах да я харесвам, беше първото което е Умна, симпатична с един такъв поглед уникален, и наистина различно момиче, най- вече обичаше да чете книги, рядко излиза, но за сметка на това компенсираше с статуси,снимки и прочие, но това си вече част от живота на всички.
Така и не се навих да я поканя да излезем, в нета не ми върви просто чата, скучен съм си явно... и просто съм адски срамежлив и притеснителен и като добавим абсолютно никакви познания в свалките и срещите и така се случи.
близо 5-6 месеца отсъствах от града или по-университета, работа, на морето и преди 10-на дни отново се върнах към проекта който работихме с колеги, да видя как се движат нещата и няма и седмица и я видях отново нея, не и бях писал, не бях я виждал от тогава. Но пак нещо вътре в мен ме накара да претръпна.
Предполагах,че няма дори да погледне към мен,.. но уви дойде и ме заговори, къде се губя, как съм, доста съм се променил, попита ме къде ти е брадата? :Д ( пред бях с брада и коса) викам ами малко промяна и така си побъбрихме.
вчера,днес пак я засичам и вече си казвам мамка му защо съм такъв здръстеняк, защо бе защо? и вътрешно си повтарям Какво ти е? нито си куц, нито сакат, нито си без пари в джоба, акъл ли нямаш, не си някъв кретен, защо не можеш :@
Наистина намирам нещо различно в нея, но просто като е близо до мен или като говоря с нея,все едно изключвам и се пренасям в друго измерение, как да преодолея този си страх нз.
Първо на 24г съм, без никакъв опит с противоположния пол, ужас направо.
През началото на тази година се запознах случайно с едно момиче с около 5-6години по-малко от мен, просто на здравей здрасти и по-някаква случайност я имах дори добавена в Фб преди това. И така засичахме веднъж/два пъти седмично в един общ проект и започнахме да си приказваме да си разказваме един за друг, но рядко се случваше да се видим.
Честно казано започнах да я харесвам, беше първото което е Умна, симпатична с един такъв поглед уникален, и наистина различно момиче, най- вече обичаше да чете книги, рядко излиза, но за сметка на това компенсираше с статуси,снимки и прочие, но това си вече част от живота на всички.
Така и не се навих да я поканя да излезем, в нета не ми върви просто чата, скучен съм си явно... и просто съм адски срамежлив и притеснителен и като добавим абсолютно никакви познания в свалките и срещите и така се случи.
близо 5-6 месеца отсъствах от града или по-университета, работа, на морето и преди 10-на дни отново се върнах към проекта който работихме с колеги, да видя как се движат нещата и няма и седмица и я видях отново нея, не и бях писал, не бях я виждал от тогава. Но пак нещо вътре в мен ме накара да претръпна.
Предполагах,че няма дори да погледне към мен,.. но уви дойде и ме заговори, къде се губя, как съм, доста съм се променил, попита ме къде ти е брадата? :Д ( пред бях с брада и коса) викам ами малко промяна и така си побъбрихме.
вчера,днес пак я засичам и вече си казвам мамка му защо съм такъв здръстеняк, защо бе защо? и вътрешно си повтарям Какво ти е? нито си куц, нито сакат, нито си без пари в джоба, акъл ли нямаш, не си някъв кретен, защо не можеш :@
Наистина намирам нещо различно в нея, но просто като е близо до мен или като говоря с нея,все едно изключвам и се пренасям в друго измерение, как да преодолея този си страх нз.