greg500
09-28-2018, 14:16
Здравейте пичове,
Не съм мислил, че ще стигна до форуми на тази тема, ама гледам от известно време хората се ,,изповядват" и реших ей така и аз да драсна няколко реда, защото от време ме човърка от вътре едно такова скапано чувство, че грешката е в мен... всеки път се самоуспокоявам, че не е така, ама бих искал и мнение от външни хора... та ето ми историята
Момче на 17 съм. От преди 3 години си харесах една съученичка, която е абсолютно мой тип, но вече четвърта година се опитвам да излезна от friend зоната, ама не става и не става. Като цяло аз съм супер срамежлив стане ли дума за изразяване на чувства, но пък доста често съм се изявявал като сватовник на доста мои приятели и бих казал, че ми се е получавало :D
При мен обаче работата въобще не върви... просто си нямам на идея как да я заговарям, но честно казано за тези 3 години осъзнах, че за нея аз съм абсолютно безразличен и си казвам: няма смисъл да се напрягам и да се опитвам да я спечеля, защото очевидно не съм неин тип. С приятелките и обсъждат други момчета и ми е супер трудно да се внедря в тяхната компания... ако се заговорим то ще да е за не повече от 5 минути и тя просто ще приключи разговора ни рязко и толкова... но това са излишни подробности. Мисълта ми е, че просто виждам, че нещата най-вероятно няма как да се получат, защото както се вика - на сила хубост не става и затова не действам самоуверено и виждам, че е безмислено да се опитвам да я свалям, а и + това, колкото филмарско и тъпо да звучи (то на тая възраст е така, след време много ще се дразня на сегашното ми аз, ама както и да е :D :D :D), имам един специфичен имидж в класа ми, който искам да поддържам и затова ме е страх да изразявам чувствата си открито, макар че това се дължи и на различните характери в класа ми, които аз ненавиждам, но както и е да е. Безброй пъти съм си казвал: майната му, ще я преживея, стига съм се филмирал, и друг път съм се влюбвал и от другата срана е нямало обратна връзка... ама не, за миг не ми е излезнала от главата...
Та искам да ми кажете честно дали в този случай аз съм пълен пу*ьо, или просто съм избрал грешния човек.
Не съм мислил, че ще стигна до форуми на тази тема, ама гледам от известно време хората се ,,изповядват" и реших ей така и аз да драсна няколко реда, защото от време ме човърка от вътре едно такова скапано чувство, че грешката е в мен... всеки път се самоуспокоявам, че не е така, ама бих искал и мнение от външни хора... та ето ми историята
Момче на 17 съм. От преди 3 години си харесах една съученичка, която е абсолютно мой тип, но вече четвърта година се опитвам да излезна от friend зоната, ама не става и не става. Като цяло аз съм супер срамежлив стане ли дума за изразяване на чувства, но пък доста често съм се изявявал като сватовник на доста мои приятели и бих казал, че ми се е получавало :D
При мен обаче работата въобще не върви... просто си нямам на идея как да я заговарям, но честно казано за тези 3 години осъзнах, че за нея аз съм абсолютно безразличен и си казвам: няма смисъл да се напрягам и да се опитвам да я спечеля, защото очевидно не съм неин тип. С приятелките и обсъждат други момчета и ми е супер трудно да се внедря в тяхната компания... ако се заговорим то ще да е за не повече от 5 минути и тя просто ще приключи разговора ни рязко и толкова... но това са излишни подробности. Мисълта ми е, че просто виждам, че нещата най-вероятно няма как да се получат, защото както се вика - на сила хубост не става и затова не действам самоуверено и виждам, че е безмислено да се опитвам да я свалям, а и + това, колкото филмарско и тъпо да звучи (то на тая възраст е така, след време много ще се дразня на сегашното ми аз, ама както и да е :D :D :D), имам един специфичен имидж в класа ми, който искам да поддържам и затова ме е страх да изразявам чувствата си открито, макар че това се дължи и на различните характери в класа ми, които аз ненавиждам, но както и е да е. Безброй пъти съм си казвал: майната му, ще я преживея, стига съм се филмирал, и друг път съм се влюбвал и от другата срана е нямало обратна връзка... ама не, за миг не ми е излезнала от главата...
Та искам да ми кажете честно дали в този случай аз съм пълен пу*ьо, или просто съм избрал грешния човек.