Губили ли сте себе си докато сте се опитвали да не загубите друг човек?

[velinaa]

Здравейте!Този въпрос ме измъчва от седмици и колкото и да мразя да искам помощ в този момент се налага.
Случвало ли ви се е в един момент да забравите кой сте.Да забравите до такава степен кой сте,че да не можете да си поемете дъх спокойно.Е,надявам се никога да не го изпитате,защото в стремежа си да не изгубя хората около себе си постепенно губих мен самата.Оставях една част от мен в един човек,друга-в следващия.Така много хора си тръгнаха,а аз забравих къде мога да открия себе си отново цяла,а не както сега-на миниатюрни парченца.
Ако имате някакъв дори минимален съвет за този мой ‘проблем’ така да го наречем,моля ви пишете ми.

[tori]

Филмираш се - никога не се затрива личността ти, колкото и да "даваш" от себе си на хората. Винаги ще реагираш и мислиш по даден начин, макар че ще се променят постъпките спрямо даден човек или ситуация. Просто си в някаква дупка, разочарована си и не виждаш нищо положително. Това се оправя, няна да ти е все така празно.
Иначе всеки е правил компромиси със себе си, желанията си и разбиранията си, за да е ок/доволен някой. Не е хубаво да има компромиси само от едната страна или да няма изобщо, това не води до нищо продуктивно във връзки и отношения. Като всички, и ти търсиш алтернативен вариант хем другите да са доволни/ок, хем ти да си щастлива/доволна/ок. Обаче не винаги може и вълка да е сит, и агнето цяло. Важно е да гледаш трезво на нещата, да ги виждаш от собствения си телевизор и да не приемаш компромисите, дето правиш, по този начин. Ок, разбирам, че хората са неблагодарни и това ядосва, но не трябва чак такъв филм. Просто е ту мъч.
Намери си хобита, дръж се заета възможно най-много, извади си уроците, не мисли твърде много и всичко ще се нареди. Няма нещата да са все така, това е.

[HollyGolightly]

Мисля че доста драматизираш в случая. Да, правила съм неща дето не са били присъщи за мен, за да му е добре на някой друг. Загърбвала съм своите желание и нужди за други хора, правила съм компромиси с вярванията си, но “същността ми” не е някакъв предмет дето може да се изчерпи.
Махай хората, които ти черпят силите и само се възползват от теб и си намери по-добра среда. От паразити никой няма нужда. Но най-напред прекарай малко време със себе си, опознай се, виж какво те кара да се “раздаваш” така и поработи над него.

[RapExotic]

Ако стигнеш до там, да правиш всичко за да се харесаш на другите, значи си доста двуличен и слабохарактерен човек. По-скоро другите трябва да те харесат заради това, което си, а не обратното. И никога не трябва да ти е цел на всяка цена някой да одобри постъпките ти.

[TrollFactory]

И къде си се била изгубила? В мол-а ли?

[anonymous1043668]

Случвало ли ви се е в един момент да забравите кой сте.Да забравите до такава степен кой сте,че да не можете да си поемете дъх спокойно.Е,надявам се никога да не го изпитате,защото в стремежа си да не изгубя хората около себе си постепенно губих мен самата.Оставях една част от мен в един човек,друга-в следващия.Така много хора си тръгнаха,а аз забравих къде мога да открия себе си отново цяла,а не както сега-на миниатюрни парченца.
Ако имате някакъв дори минимален съвет за този мой ‘проблем’ така да го наречем,моля ви пишете ми.

Големи драми си създаваш.Не може да загубиш себе си,но може да загубиш личността на която си се правила за да се харесаш на околните. Защо си се страхувала да бъдеш реалното си аз? Заради някакви измислени страхове ли? Ако бъдеш себе си, винаги ще има някой около теб. никой не е виновен, че някой не го бил харесал