Alexander Y
01-19-2019, 20:43
Здравейте, значи скоро ще стане 1 година от както си пиша с едно момиче. Реално не бях редовен защото тя имаше сериозна връзка и за мен беше напълно глупаво дасе опитвам. От време на време ѝ пишех и т.н. Ноември накрая тя ми каза, че нещата с него не се получават и вероятно скоро ще скъсат. Предполагам всички разбирате как ми светнаха очите, особено след като ѝ признах свойте чувства се оказа, че тя изпитва същото. Бях на 7-мото небе. С времето излизахме, но аз не бързах. Не исках все още да се целувам с нея и други неща.. Мисля, че тя един път се опита да ме целуне, но аз явно дори не съм разбрал (лмао) иии така. Запознах я с моята компания геймъри, много загоряли (знам, че съм тъп, моля не го обсъждайте) иии тя започна да излиза с нас. Един от тази компания също я харесваше. Тя ми говореше как ме обича лала, празни приказки. За жалост това се оказа, че е първата ми любов (карам 16 година) и започнах да приемам нещата сериозно. Имах доста големи планове но изведнъж всичко просто рухна. С това ммомче което я харесваше, се скарахме заради една игра. След което се опита напълно да ме изолира от всички. Един ден когато не можах да излезна с нея защото ми беше страшно зле, те компанията ми (3ма) отидоха у този приятел и гледаха някакъв филм. По времето на филма той е почнал да я притеснява и т.н. Прегърнали се там ала-бала глупости. Това ме събужда най-добрия ми приятел и ми го докладва. (Не бяхме гаджета с нея, да поясня, но попринцип трябваше да е моя нали там бяхме като такива). Тези 2ма приятели през цялото време се опитват да провалят лигавенето им. (Радвам се, че имам истински приятели) и става време да си тръгват. Чакам я да се прибере - нито вдига нито нищо. Викам си ся къде може да е и понеже съм скаран с този тип, накарах приятеля ми да му се обади го пита къде е с кой е кога ш идва да играем. Той още беше с нея 7 вечерта. И на мен разбира се ми минава най-лошото през ума. Обаждам и се, нали к'во стана побеснял съм. Казва, че всичко е наред аз вече съм готов да я зарежа (рева с глас в същото време.. След еди колко си време затваря и съм решил да я оставя, но съвестта ми както винаги ме прецака и на следващата нощ пак ѝ писах. Казах и че съм готов да забравя всичко и отново да продължим. Попитах я има ли още нещо което не ми е казала. И тогава я попитах "онази вечер не направи нещо което не трябва нали?" и тя просто млъкна. Беше като гръм от ясно небе. Избухнах в реване, блъсках, чупех, виках. И тя ми каза, че е било защото ми е била ядосана. Като са били насаме тя му е казала "наистина се надявах с Алекс нещата да се получат" и всеки знае как това продължава... Кажете ми какво да правя! Това чувство ме изяжда, но в същото време още я обичам. Които и да питам всички ми казват да я зарежа, защото не могат да се поставят на мое място. Повтарям, наистина я обичах/м... Да я зарежа ли, или да се опитам да се преборя с това. В случай, че искате някакви подробности питайте. Благодаря много! Приятна вечер!