View Full Version : Вина
Може ли да се поучим от собствената си вина? Защо човек не признава вината си? Не поема отговорност за нея? Защо толкова обичаме да прехвърляме вината на другите и когато ни се случи нещо (лошо) никога не търсим вината в себе си, сиреч, защо забравяме, че каквото даваме, такова получаваме?
Човек може да се поучи от собствената си вина само, ако е достатъчно смел да се изправи пред себе си, да я осъзнае и е психически силен, за да продължи напред. Човек често не признава вината си, защото не притежава посочените качества или заради егото си :), както и заради страха от последствията. Не поема отговорност, защото не е бил научен, защото последствията не го засягат или защото няма реална представа за вината си(не я осъзнава) и не разбира, че всъщност има защо да се чувства виновен(че е направил грешка). Често причината е комплексна. Обвиняваме другите, защото бягаме от отговорност, успокояваме съвестта си с чуждите грешки и как уж нашите са предизвикани от тях(всъщност някои грешки от такъв тип са неизбежни, дали ще бъдат направени зависи от личното възприятие, ниво на развитие, опит и все подобни качества, които се придобиват с времето), а също и защото не можем да си избием чувството на онеправданост. Също така това е и начин(съзнателен или не това е друг въпрос) да си улесним живота :). Не смятам, че изчерпах темата, но накратко това е, което аз установявам от своя опит. :D
Не се засягай, чадо, това са просто въпроси за размисъл. Не съм имал предвид теб или когото и да било.
И не, не искаме да сме нормални овце. Поне не от това стадо.
nqmamNervi
01-25-2019, 22:32
защо ли си мислех, че темата ще бъде с по-алкохолна насоченост :/
иначе мисля, че това е етап от съзряването, който не всеки достига. тоест не всички хора могат да признаят вината си и да си вземат поука. изисква се доста самонаблюдение и неегоистично мислене, да можеш да се погледнеш отстрани безпристрастно и да прецениш ситуацията без да влагаш емоции, както и да загърбиш егото си и да признаеш своята грешка. уважавам хората, които притежават тази способност.
Човекът е върховен егоист по своята същност, падре. Бог няма пръст в това! То е генетично заложено, останало от животинският ни произход. Еволюция попе, еволюция. Но дори еволюцията не може да изкорени определена информация предавана чрез гена. Ако греша, защо тогава правим деца и се грижим цял живот за тях и тяхното благополучие? Не ми отговаряй, аз знам отговора.
^ Тези обръщения...
Какво стана с теб? Ожени ли се?
^ Тези обръщения...
Какво стана с теб? Ожени ли се?
Ами да :)
И не ме покани. А на мен така ми се ходи на сватба.
fire_magic
01-26-2019, 10:05
И не ме покани. А на мен така ми се ходи на сватба.
Все едно щеше да отидеш, хайде сега...
Все едно щеше да отидеш, хайде сега...
Щях, освен ако не е било просташка сватба, но той не е такова момче.
Хайде, стига общи приказки, че ми опорочавате темата.
fire_magic
01-26-2019, 10:36
че нали ти го захвана това с женитбата и сватбата
Именно, най- вече себе си визирах.
Именно, най- вече себе си визирах.
:D :D :D xaxaxa. Чувството за самоирония показва висока степен на интелигентност!
TrollFactory
01-29-2019, 07:05
Може ли да се поучим от собствената си вина?
Може, естествено.
Защо човек не признава вината си?
Зависи какъв е залога. Понякога истината струва скъпо. Хората очакват, че поемайки вината си това ще ги направи по-благородни и ще получат прошка за каквото трябва, но не винаги е така.
Не поема отговорност за нея?
Зависи колко е гузен и дали евентуалното непоемане на отговорност ще нарани някой друг, за което може да се обади съвестта му и да му тежи.
Защо толкова обичаме да прехвърляме вината на другите и когато ни се случи нещо (лошо) никога не търсим вината в себе си, сиреч, защо забравяме, че каквото даваме, такова получаваме?
Най-лесно е да обвиним другите. Понякога с основание, а понякога не.