Vencakis7
06-18-2019, 21:17
Здравейте, реших да пусна нова тема не, за да ви се оплаквам или търся съжаление. Това никога не ме е блазнило. Целта ми е да помогна на тези от вас , които са тръгнали по моят път без да го осъзнават и евентуално да успея да ги спра, докато не е станало прекалено късно като при мен.
Та как останах стар ерген. Още от малък предпочитам да заобикалям проблемите, мотото ми беше "по-добре в сянка отколкото със синки". Ами да, на моменти живеех точно така, общо взето целия ми живот мина "на моменти" странно или не винаги намирах сили да бъда силен, готин, забавен и успешен за не повече от няколко часа. След което естествено следваше няколко дни депресия и агония. А може би проблема беше, че си задавах много въпроси. Въпроси, на които повечето хора, които познавам не си задаваха никога и въпреки всичко успяваха в много от начинанията си. Занимавал съм се с много неща. Тренирал съм футбол, фитнес, бокс. Всъщност последните две все още тренирам. Никога не съм имал кой знае какви успехи и резултати в дадените спортове. С футбола спрях още преди да завърша училище, с бокса се научих колкото за самозащита, а с фитнеса постигнах някакви средни резултати. Имаше една песен на Явката ДЛГ, забравих й името, в която се пееше "Върша нещата до средата с наслада, но така ми се пада като съм се родил в сряда". Ами аз съм се родил в петък, но това не ми пречи тези редове от песента на Явката да ме описват много точно.
Друго нещо което смятам, че ми попречи доста е "какво ще кажат хората". Ами клише или не това доста ми попречи да бъда в центъра на вниманието понякога или поне да бъда забелязан от хората. Попринцип съм доста креативна личност, с чувство за хумор доста над средното ниво (близките ми приятели и семейството могат да потвърдят) и определено в някои моменти, точно липсата на самочувствие и увереност в себе си ми изиграха много арогантна шега.
Попринцип съм доста самокритичен обаче, на моменти и крайно. Много рядко съм доволен от себе си, което е в парадокс с това, което написах по-горе (Че върша нещата до средата и определено пестя усилия). Тук е нужна една вметка, че причините понякога да бъда самокритичен и да искам да успея бяха хората околл мен, познати и приятели които успяваха, а аз не исках да изоставам от тях. (Може би и на вас се е случва понякога) Отделно си бях внушил, (то за някои жени е важно, но те не са истински, така че тези амбиции се оказаха безсмислени) че трябва да имам луксозен дом, хубава кола, добра социална култура и имидж, за да успея да си намеря сериозна приятелка.
Та ето че стигнахме и до любовта..
През целия си живот съм имал една единствена сериозна връзка, която продължи... 2 месеца. Веднага казвам без да овъртам какви бяха грешките, които допуснах през тия 2 месеца.
1. Въпреки, че се старая и отвътре ми идва да съм себе си с всички хора, с нея явно не посмях. Просто исках да изглеждам готин в нейните очи и да запазя връзката ни. Но дамите, които четат тази тема ще потвърдят, че изкуственото държание в мъжа винаги ама винаги си личи и то от километри.
2. Опитах се още от мига, в който се запознахме да забързам нещата и да я обвържа със себе си.. голяма грешка повярвайте ми! И тук не говорим за избързване, тоест секс, защото това никога не ми е било основна цел, дори винаги съм бил фен на платоничната любов, тази красивата и непринудена от филмите и книгите, която те оставя без дъх.
3. Прекалено чувство за собственост, което прикривах успешно.. да но на каква цена. Тук ключовото е, че когато прикриваш нещо дори и успешно, то на теб не ти остават емоционални сили да бъдеш щастлив с партньора си. Определено и момичето го усети, че не бях щастлив с нея.
Само кратко обобщение. Приятели/колеги не допускайте моите грешки. Бъдете себе ви винаги, радвайте се на живота и не му мислете много. Печели този който играе, а не този който обмисля "тактиката" без да действа. По-добре се провалете 100 пъти и на 100 и първия покажете на какво сте способни, отколкото да чакате правилния момент цял живот. Не бъдете прекалено самокритични и празнувайте всяка една победа малка или голяма. Наскоро навърших 24 години и реших, че е време да споделя с вас моята автобиография, надявам се да съм бил полезен или поне да съм ви накарал по веднъж да се усмихнете.
Та как останах стар ерген. Още от малък предпочитам да заобикалям проблемите, мотото ми беше "по-добре в сянка отколкото със синки". Ами да, на моменти живеех точно така, общо взето целия ми живот мина "на моменти" странно или не винаги намирах сили да бъда силен, готин, забавен и успешен за не повече от няколко часа. След което естествено следваше няколко дни депресия и агония. А може би проблема беше, че си задавах много въпроси. Въпроси, на които повечето хора, които познавам не си задаваха никога и въпреки всичко успяваха в много от начинанията си. Занимавал съм се с много неща. Тренирал съм футбол, фитнес, бокс. Всъщност последните две все още тренирам. Никога не съм имал кой знае какви успехи и резултати в дадените спортове. С футбола спрях още преди да завърша училище, с бокса се научих колкото за самозащита, а с фитнеса постигнах някакви средни резултати. Имаше една песен на Явката ДЛГ, забравих й името, в която се пееше "Върша нещата до средата с наслада, но така ми се пада като съм се родил в сряда". Ами аз съм се родил в петък, но това не ми пречи тези редове от песента на Явката да ме описват много точно.
Друго нещо което смятам, че ми попречи доста е "какво ще кажат хората". Ами клише или не това доста ми попречи да бъда в центъра на вниманието понякога или поне да бъда забелязан от хората. Попринцип съм доста креативна личност, с чувство за хумор доста над средното ниво (близките ми приятели и семейството могат да потвърдят) и определено в някои моменти, точно липсата на самочувствие и увереност в себе си ми изиграха много арогантна шега.
Попринцип съм доста самокритичен обаче, на моменти и крайно. Много рядко съм доволен от себе си, което е в парадокс с това, което написах по-горе (Че върша нещата до средата и определено пестя усилия). Тук е нужна една вметка, че причините понякога да бъда самокритичен и да искам да успея бяха хората околл мен, познати и приятели които успяваха, а аз не исках да изоставам от тях. (Може би и на вас се е случва понякога) Отделно си бях внушил, (то за някои жени е важно, но те не са истински, така че тези амбиции се оказаха безсмислени) че трябва да имам луксозен дом, хубава кола, добра социална култура и имидж, за да успея да си намеря сериозна приятелка.
Та ето че стигнахме и до любовта..
През целия си живот съм имал една единствена сериозна връзка, която продължи... 2 месеца. Веднага казвам без да овъртам какви бяха грешките, които допуснах през тия 2 месеца.
1. Въпреки, че се старая и отвътре ми идва да съм себе си с всички хора, с нея явно не посмях. Просто исках да изглеждам готин в нейните очи и да запазя връзката ни. Но дамите, които четат тази тема ще потвърдят, че изкуственото държание в мъжа винаги ама винаги си личи и то от километри.
2. Опитах се още от мига, в който се запознахме да забързам нещата и да я обвържа със себе си.. голяма грешка повярвайте ми! И тук не говорим за избързване, тоест секс, защото това никога не ми е било основна цел, дори винаги съм бил фен на платоничната любов, тази красивата и непринудена от филмите и книгите, която те оставя без дъх.
3. Прекалено чувство за собственост, което прикривах успешно.. да но на каква цена. Тук ключовото е, че когато прикриваш нещо дори и успешно, то на теб не ти остават емоционални сили да бъдеш щастлив с партньора си. Определено и момичето го усети, че не бях щастлив с нея.
Само кратко обобщение. Приятели/колеги не допускайте моите грешки. Бъдете себе ви винаги, радвайте се на живота и не му мислете много. Печели този който играе, а не този който обмисля "тактиката" без да действа. По-добре се провалете 100 пъти и на 100 и първия покажете на какво сте способни, отколкото да чакате правилния момент цял живот. Не бъдете прекалено самокритични и празнувайте всяка една победа малка или голяма. Наскоро навърших 24 години и реших, че е време да споделя с вас моята автобиография, надявам се да съм бил полезен или поне да съм ви накарал по веднъж да се усмихнете.