iv4anivanov.4
08-04-2019, 14:21
Здравейте! На кратко - аз съм на 21 години, завърших спортно училище на 18, по онова време си мислих, че ще ходя в СофтУни за софтуерно инженерство, но нашите ми отказаха - искаха да уча нещо в мед.университет, понеже бяха приели сестра ми за мед. сестра и нещо се бяха зарибили и аз да тръгна по подобен път... Аз винаги съм имал интерес към физиката и математиката, обаче в спортното тея работи въобще не се учат, в часовете влизахме по 2-ма, 3-ма и само си разцъквахме на телефоните и спяхме. Един път даже бях попитал госпожата дали ш правим някакви опити нещо няма ли да ни показва, тя съответно ми отвърна, че кат искам да уча физика да отида в друго училище. Не ме разбирайте погрешно, госпожата беше печена, но просто това даскало не беше за мен. След като завърших нашите ме записаха на уроци по биология и химия. Въпреки, че в тези предмети има доста интересни неща, като цяло въобще не ми допаднаха, особенно зубренето. Отне ми три години да ги назубря достатъчно за да ме приемат в медицинския. И през тези три години по цял ден само учих, то не беше учене, то си беше мъка, защото в повечето случай грам не ми бяха интересни нещата....И така през тези три години нито книжката можах да изкарам, нито един работен ден имам, само и само да науча нещата по биология и химия, които едвам ми влизаха в главата. И добре вече съм приет... Проблема е там, че преди няколко дена намерих един crash course свързан с инженерството https://www.youtube.com/playlist?lis...LZRotxEb114cMR и осъзнах, че аз всъщност съм инженер и за какво се занимавам с тея глупости, и сега не стига, че загубих три години, ся съм тръгнал още 5 да се занимавам с неща които въобще не ме влекат, при условие, че имам точно определени интереси - искам да създавам неща, искам да заварявам, искам да поя, искам да знам как работи всяко електронно нещо и всеки механизъм около мен, не искам да се занимавам с болести и с болни хора...
И ся не знам, сега съм за никъде....Нямам друг избор освен да си вляза в медицинския(то вече съм си и подал документите и семестъра ми е платен)...На времето ако бях тропнал с крак сега най-вероятно щях да съм програмист - щях сам да си изкарвам парите, щях да съм мнн по-напред, отколкото съм сега и също и щях да съм по-близо до това което ме влече от колкото съм сега и като цяло щях да се чувствам като човек...и това сега ме изяжда от вътре, не мога да се понасям, нямам друг избор, не искам да губя и още време - три години, цели три години загубих, другата година съучениците ми сиг. ще завършват университет, а аз.....
И така..... в момента съм в депресия и въобще не знам, почти постоянно ме боли главата, не мога да спя...как да се откажа сега, а ако се откажа какво ще правя, а за реакцията на родителите ми не ми се мисли....
Незнам....просто не знам....
И ся не знам, сега съм за никъде....Нямам друг избор освен да си вляза в медицинския(то вече съм си и подал документите и семестъра ми е платен)...На времето ако бях тропнал с крак сега най-вероятно щях да съм програмист - щях сам да си изкарвам парите, щях да съм мнн по-напред, отколкото съм сега и също и щях да съм по-близо до това което ме влече от колкото съм сега и като цяло щях да се чувствам като човек...и това сега ме изяжда от вътре, не мога да се понасям, нямам друг избор, не искам да губя и още време - три години, цели три години загубих, другата година съучениците ми сиг. ще завършват университет, а аз.....
И така..... в момента съм в депресия и въобще не знам, почти постоянно ме боли главата, не мога да спя...как да се откажа сега, а ако се откажа какво ще правя, а за реакцията на родителите ми не ми се мисли....
Незнам....просто не знам....