Nameoflove
08-22-2019, 19:24
Здравейте .. Момиче на 23 години съм. Директно преминавам към темата.Имам сериозен приятел от 6 години.. Когато започнахме бяхме малки и двамата не знаехме какво искаме. Разделяхме се много пъти,винаги той ме оставяше и с две от кратките ни раздели за по 2 седмици той си легна с 2 други момичета. Едното се случи на 2рата година, другото на 3тата година като мисля,че затова време отношенията ни бяха сериозни. През последните 2 години обаче нещата се оправиха,станаха сериозни мога да кажа,родители, излизания оставания в тях в нас и т.н. той самия същосе промени много. Всеки разбира нещата различно. Едни ще кажат не е изневяра не сте били заедно,други като мен си го приемат така. За мен "раздяла" за 1 седмица не е раздяла и по никакъв начин не мога да разбера и до ден днешен напълно забравя постъпките му,но упорита му работа може би и глупава за някои от вас, още съм с този човек. Всичко дойде и си го призна той. Едното си го призна веднага... другото ми го призна след пет години. Пет години да знам как съм била лъгана и съм гледала в очите човека с който се е случило. Приех го много трудно и мина много време докато успея и да глупава съм отново го приех. Обаче всичко е идеално сега,доскоро дори за един ден мога да кажа, че не ме е накарал да съжаля. Той израсна много,мога дори гордо да кажа,че за много неща в много отношения, аз му помогнах да се промени към по-добро. И сега знаейки това, затова и го разказах искам да кажа.. Свиканх да живея с това, свиканх с мисълта, че е станало и че съм го приела. Не се сещам всеки ден,хубаво ми е дори да се сетя успях да го игнорирам и да ни дам шанс обаче..... Когато бяхме разделени както той така и аз си писах с други момчета и излизах. Обаче момчето заради което главно пиша това наскоро случайно отново излезе насреща ми. Познати сме,от един квартал, 2 месеца чатове, той не беше в България нямаше и как да се видим. Реално аз имам един изграден, може би не много точен образ за този човек, което също отново казвам беше преди 3 години,а може би 4. Писания,говорения до късно и накрая аз просто го блокирах и хоп върнах се при приятеля си. Да,беше грозно и дълго време ме беше срам от тази постъпка. Момчето се върна,засичахме се, подминавахме се и винаги изпитвах един срам и се чудех какво ли си мисли за мен. Всеки път когато имах проблеми след това с моя приятел,аз се сещах за него. Това много ме измъчваше,после почна работа до нас всеки ден минаваше покрай мен с колата и това толкова ме напрягаше исках просто да се махне от тоя квартал, защото постоянно мислех за него(какво е можело да бъде, дали пък не съм изпуснала любовта на живота си) и т.н. Отделно и моята връзка както разказах хич не беше добре точно тогава. В продължение на две години нямаше ден в който аз да не мислех за него до такава степен,че ми се ревеше. Имах приятел,добре се държеше виждах надежда,че нещата могат да се оправят и аз пак мислех за някой дето дори не го познавах толкова добре. Тогава реших, че съм неблагодарна. Казах си, сега приятеля ми ми дава всичко и аз явно не го оценявам и затова си мисля за него (което дори не знам,защо го мислех) но ако те остави ей сега ще го оцениш, ти го обичаш и постоянно се навивах може би сама. Не казвам,че не го обичам, но питам защо мисля за това другото момче? Мина време отърсих се,той и той момчето смени 2 3 приятелки викам за мене ли ще мисли,то беше лапешка работа. Някак успях, но за кратко. В момента приятеля ми иска да живеем заедно,искаше да се сгодим,щял е да ми предложи което разбрах впоследствие от мои приятели. На 23 години съм,дадох му 6 години от живота си, никакво доверие му нямам още не виждам и нямам грам надежда за нас наскоро пак почнахме да се караме много, не се разбираме изобщо за най-малкото се караме и всичко това се случи преди това другото момче да ми пише конкретната вечер. Легнах си и просто се помолих нещо, някой да ми даде знак, до такава степен не знам какво да правя с живота си. Същата вечер това момче ми писа, 4 години по-късно не можех да повярвам, писахме си точно 20 30 минути при което си личеше как искаше да си пишем, държа се мило, започна да се оправдава за стари неща, каза че е наясно,че приятеля ми се дразни от него и именно заради това ми каза ако просто ти пожелаеш да си попишем пак пиши, защото аз не искам да те притеснявам за да не ти създам проблеми. Извини се, за стари неща също,каза че по никакъв начин досега не си е мислел нищо лошо и с две думи мааалко ми олекна. Обаче на другия ден бях с приятелка,мина покрай мен, поздрави ме (което досега не е било) и така се спогледахме и всичко ми се обърна и дори само като се сетя за него и ми става толкова мило,усмихвам се. И в този момент се чувствам зле, виновна, гузно ми е направо не знам какво ми става. Обичам приятеля си, много неща не ми дава,не ме и разбира хич добре и това е така, но опитва се,дава всичко от себе си,виждам го, само и само на мен да ми е добре и на мен пак не ми е... защото аз съм другаде, простих неща които си мислех,че мога ами явно не мога... Страх ме е да не стана на 30 и да съжаля,страх ме е да не създам семейство с него и после цял живот да си казвам, защо не опита с това момче ами ако беше за теб... Ама това е,че аз този човек не го познавам дори, как да избера нещо несигурно пред човек който в момента, аз съм напълно убедена,че каквото и да стане няма да ме остави. С годините образа на човека който искам да е с мен занапред някак се промени и започнах да виждам как в това момче с което съм сега тези неща ги няма. После си викам ми то с който и да си 6 години пак ще е така,че даже и по-зле може да е. Искам просто възможност, просто да си поговоря с това момче,не искам да се виждаме да излизаме, нищо, искам просто един разговор,едно писане,един чат. Но дори това не мога да си позволя да направя,защото после ще ми е много много гузно. Писах изключително объркано...