Mimka22
08-29-2019, 20:07
Имам нещо което искам да попитам. В момента излизам с едно момче, той доста си ме харесва но е на 31, а аз на 19 е скоро правя 20 мисля, че разликата в годините е голяма. Но той се държи доста добре с мен, мил е и съобразителен. Но мисля, че ще прозвучи нагло защото той ме харесва и се държи добре с мен, а аз в същото време не съм сигурна в чувствата си към него. Не искам накрая да го нараня, той не го заслужава. В същото време пък харесвам едно друго момче, но ме е страх да действам защото не сме точно от едни и същи градове, а той е от града в който уча и се запознахме веднъж в един клуб за настолни игри, играхме помня с него няколко игри и така няколко пъти съм го засичала там и преди няколко дни, случайно го видях в моя град, усмихнахме си се и до там, но искам да попитам как да постъпя в тази ситуация, единственото което мога да направя е да му пиша, но ме е срам, че ще се чуди "Тъс па за ко ми пише" все пак не сме толкова близки. Истината е че е трудно да обичаш някого, насила. Но и е доста трудно да се намерят, общи споделени, емоции от двама души. Не искам да разочаровам единия, защото е наистина, много човечен и ако бях наистина толкова влюбена сигурно изобщо нямаше да ми пука, че е толкова голям, годините са просто една цифра.
Преди пък една година работих в Lidl и много харесвах заместник управителката на магазина ( не че съм лесбийка) просто имах много силни емоции към нея, винаги на работа се радвах като я видя, просто ми беше приятна. Е малко беше строга в началото и от време на време, ама имаше моменти в които е и много мила и нещо в нея ме караше да я харесвам много. И така когато тази работа почти приключи, повече ми беше гадно, че няма да я виждам. Много пъти дори съм я и сънувала, но както и да е не мисля, че имах право да мисля за нея по този начин, тъй като тя беше доста по-голяма от мен.
Това за работата го споменах защото така както чувствах тази жена не чувствам този на 31 (въпреки, че той ме обича) е но това е минало и искам просто да го забравя, защото така и така се срамувах от себе си, защото въобще нямах право въобще да я и харесвам. И най-важното е според вас да се се опитам ли с онова момче, което ме привлича въпреки, че е много възможно и него да се мъча да забравя. Стана доста дълго^^ без нагрубявания ако може, реших да споделя нещо което много ме мъчеше миналата година.
Любопитно ми е също дали има и други момичета на моята възраст, които са изпитвали подобни симпатии към други момичета и какво мислите за това като цяло и нещо лошо ли е.....?
Преди пък една година работих в Lidl и много харесвах заместник управителката на магазина ( не че съм лесбийка) просто имах много силни емоции към нея, винаги на работа се радвах като я видя, просто ми беше приятна. Е малко беше строга в началото и от време на време, ама имаше моменти в които е и много мила и нещо в нея ме караше да я харесвам много. И така когато тази работа почти приключи, повече ми беше гадно, че няма да я виждам. Много пъти дори съм я и сънувала, но както и да е не мисля, че имах право да мисля за нея по този начин, тъй като тя беше доста по-голяма от мен.
Това за работата го споменах защото така както чувствах тази жена не чувствам този на 31 (въпреки, че той ме обича) е но това е минало и искам просто да го забравя, защото така и така се срамувах от себе си, защото въобще нямах право въобще да я и харесвам. И най-важното е според вас да се се опитам ли с онова момче, което ме привлича въпреки, че е много възможно и него да се мъча да забравя. Стана доста дълго^^ без нагрубявания ако може, реших да споделя нещо което много ме мъчеше миналата година.
Любопитно ми е също дали има и други момичета на моята възраст, които са изпитвали подобни симпатии към други момичета и какво мислите за това като цяло и нещо лошо ли е.....?