Dantri
10-31-2019, 04:42
През изминалата година преживях една страхотна любов влюбих се в една колежка обаче не трябваше да казваме понеже не се толерираха връзките между колеги и ги местеха в други обекти известно време се криехме беше забавно беше ни много хубаво нямахме търпение да свърши работния ден и да сме заедно още от началото заживяхме заедно много се обичахме аз обаче направих една грешка прекалено много я обичах вкопчих се в нея бях слаб и без характерен тя определя ше все къде ще ходим и т. Н. Причината да съм такъв е че през последните години изгубих всички роднини един по един бях сам и когато тя се появи в живота ми се превърна във всичко за мен. Минаха 3,4 месеца и тя не издържа каза не мога да живея така бях залепена за теб през цялото време а ти нямаш живот не излизаш саможив си нямаш ли нужда да излезеш да се видиш с някой да пийнете по нещо. Имах тази нужда имах приятели исках да я запозная с тях обаче тя все се дърпаше и не искаше да е част от компанията и с право те са ужасни за 2 месеца никой от тях не се сети за мен а като се видехме всичко беше подигравки и интереси и тъпи коментари за нея и за мен отдръпнах се от тях защото не ме заслужават. В крайна сметка след всичко това тя започна много да се сближава с една наша колежка почнаха да се виждат все по често и да преспива при нея аз напуснах работа като си мислех че вече като не сме на едно място нещата ще се поправят но не техните взаимоотношения се задълбочи ха не можеха да се наситят една на друга един вид си заживя при нея прибираш се по веднъж два пъти на седмица и накрая се пренесе при нея през цялото време ме лъжеше че са приятелки и до последно лъжеше че са само съквартирантки до преди няколко дена като реших да и направя един подарък и я изчака да се прибере пред тях исках да я изненадам но не реагира както очаквах сдуха се и заби. Тогава нейната приятелка искаше да говори с мен и ми каза ние имаме връзка още от преди 5 месеца и сме интимни но аз не знаех за вас иначе никога не бих застанала между вас съжалявам е беше предвидено супер много се ядосах и се прибрах. Бях съкрушен тъжен и все едно в някакво без въздушно пространство. Разбрахме се мирно и и казах повече да не ме търси за да мога да се отърся от всичко и да продължа напред пуснах я и и казах да е щастлива и че няма да им преча. Но тя не може без мен повече от два дена вчера говорихме 30 минути много иска да се видим и че много съм и липсвал и че никой не може да я спре да се интересува от мен. Не знам какво да мисля вече. Дали това между тях е нещо временно както тя казва или веднъж минала на другия бряг няма връщане веднъж осетила женска ласка. Или просто ме съжалява и за това ме търси не знам. Поздравления за всеки който е успял да го изчете интересно ми е какво е вашето мнение за тази интересна ситуация.