Аз не съм пътувала кой знае колко, но ми направи впечатление, че в Лондон непознати хора ми предлагат помощ, без дори да съм ги молила. На два пъти ми се случи да ме спират и да ме питат дали не съм си изгубила. А когато питах някого за нещо, било то посока или от къде мога да си купя нещо, или пък за автобусите... абе, каквото и да е, бяха много мили и ми обясняваха много учтиво.
А спомените ми от Германия не са кой знае колко много, защото ходих преди четири години, но това, което остана в съзнанието ми беше, че много малко хора ми отговаряха на английски, когато питах, защото аз немски не знам.
И пак ли ще звучи невероятно
за някой, ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство -
един прозорец и безброй звезди