Не.Откакто четох и гледах доста работи за смъртта ми се проясниха страшно много неща! И аз съм плакала,даже по едно верме бях изкрейзила че един ден просто ще изчезна.Ей така ПУФ!Е да ама не..като се замислих сериозно не видях смисълът във това да живееш,да правиш там квото правиш и накрая да те няма.Няма абслютно никакъв смисъл.Тука сега ще си позволя да се впусна в обяснения щото тия работи са ми слабостта .Значи човекът има душа и тази душа неможе просто ей така да се изгуби и да изчезне.Защо ни има отначало като после нама да ни има!?Дано да сте схванали какво се опитвам да ви кажа Съмнявам се Бог да е толкова гаден че да ни създава като еднодневките.В смисъл живееш живееш увираш точка,нема те вече.Хората имат цели,да помагат на хората,да се усъвършенстват.Казвам не физически ами духовно.Прераждането е много по смислено от пълното изчезване.Във една книга четох че хората под хипноза си спомнят за миналите животи казват колко е красиво,за всеки Небесното Царство било различно съобразявайки се със представите на хората.Докато някой го виждали като стая със мебели,други го виждали като кристален дворец Така че нямам търпение да умра Е още ми се живее де...но не ме е страх Вярвам че там има някой.А и препоръчвам на тези,който са били като мене -уплашени от смъртта да прочетат Пътят на душите и По следите на душите.А никой ли не гледа шоуто по BBC на БТВ днеска???Беше точно за това.