Здравейте!Искам да ви споделя моя проблем!От 1 година имам приятел.В началото всичко беше прекрасно (като във всяка една връзка) и може би защото не съм била толкова влюбена и не съм се интересувала толкова от него.Но след това осъзнах ,че го обичам и не ми е все едно за него и за живота му .... започнах да го моля да спре да пуши трева ако не заради себе си заради мен.Той въпреки ,че имахме много караници (малки и много големи),даже няколко пъти щяхме да скъсаме,защото го помолих за пореден път да я спре знаех,че не е толкова зарибен казах му ,че страдам като го гледам така ,че мисля за него ,че го обичам.Много пъти плаках в къщи но той не ми обърна внимание.И въпреки това накрая започнах да се примирявам.Не направи това заради мен нито заради себе си.След това започнаха проблемите с това,че винаги се мисли за прав.Ходи зарязваме караме да го чакам с часове докато е с неговите приятели.Общо взето проблема може би идва от това че те от доста време не са имали приятелки и искат да си бъде всичко както преди да се появя аз.И той го правеше ..... никога не можеше да бъдем само двамата винаги бяха и те с нас и той разговаряше с тях постоянно все едно ме няма.В разговорите ни винаги само за тях говорише.Те не са лоши но направо полудявам.... винаги аз сам на второ място.Винаги!!!!А когато направи някоя глупост..... и то големи глупости прави винаги така ,че аз да изглейдам виновна.Ама винаги !Знаете ли заради него загубих най-добрата си приятелка не пряко заради него но понеже искаше да направи така,че да бъде отново наблизо с приятелите си и ден и нощ ме накара да ги съберем (моята най-добра приятелка с неговия най-добър приятел).Тя го хареса но може би тръгна с него заради мен..... въпреки ,че не съм я карала.След това се скрахаме и така.Загубих най-добрата си приятелка останах сама.След което започнаха много проблеми!!!Той почна да си прави каквото иска аз се измъчвах.... как да кажа дни и нощи плаках заради него!А на следващия ден винаги намираше оправдания!!!Моля се да намеря сили да го оставя.... но как след като толкова много го обичам,и как след като останах без приятелки!!!!!Нямам човек на който да разчитам.На всякаде само предатели Какво да правя!Има много да разказвам за нещата които ми е причинил.Но няма смисъл.Имаше дни в които си беше с приятелите и не ме търсише аз какво ли не си помислих накрая му се обадих а той пиеше и почна да ми се смее имал си причина... ( защо тогава не ми се обади да ми каже) Както и да е ........ по цял ден плача вече цяла година ,но ме е страх да не остана сама и той го знае!!! няма да преживея да остана сама......!!!Толкова съм самотна..........!