Отчаянието и тъгата , не винаги вървят ръка за ръка ,но в повечето случай са предвестници на мъката .Забелязала съм ,че тези две думи описват емоционално състояние , което всеки изживява по много различен начин от другия .Разбрала съм ,че емоцийте , усещанията не могат да бъдат заключени в думи.Знам че аз изживявам всичко по различен на4ин -едни състояния по-леко , други по-задълбочено .Затова и рецептите и формулировките за излизането от тях или по -лесното им преживяване не винаги помагат .Когато отчаянието и тъгата прерастнат в неутешима мъка , усещаш как затъваш .Разбираш че няма да евечно , че ще мине .Даваш си кураж .Правиш нща ,който са инстинктивно заложени в теб .Плачеш. Много плачеш и си задаваш много въпроси .Прадължаваш пътя към дъното .Стигаш го и оставаш там известно време .Разбираш че си там и знаеш че единственият път оттук нататък е само нагоре .Лошото е че като се замислиш пове4е и оставаш повече време там .Тогава все отлагаш тръгването нагоре, защото знаеш ,че да паднеш надолу е по-лесно , макар да боли много , но изкачването е трудно .Трябват ти сили...да събереш много сили,за да започнешда драпаш лека полека нагоре .Знаеш ,4е така трябва , но си изтошен.Когато си готов тръгваш,без да знаеш как и откъде са се взели тези сили втеб и откъде е дошло желанието,устрема.Същото е и с горчивата чаша - горчилката е свършила чак когато видиш дъното .А после се оказва , че горчилката койато си изпил е твоето лекарство !