Теория за отчаянието

[artbaby]

Отчаянието и тъгата , не винаги вървят ръка за ръка ,но в повечето случай са предвестници на мъката .Забелязала съм ,че тези две думи описват емоционално състояние , което всеки изживява по много различен начин от другия .Разбрала съм ,че емоцийте , усещанията не могат да бъдат заключени в думи.Знам че аз изживявам всичко по различен на4ин -едни състояния по-леко , други по-задълбочено .Затова и рецептите и формулировките за излизането от тях или по -лесното им преживяване не винаги помагат .Когато отчаянието и тъгата прерастнат в неутешима мъка , усещаш как затъваш .Разбираш че няма да евечно , че ще мине .Даваш си кураж .Правиш нща ,който са инстинктивно заложени в теб .Плачеш. Много плачеш и си задаваш много въпроси .Прадължаваш пътя към дъното .Стигаш го и оставаш там известно време .Разбираш че си там и знаеш че единственият път оттук нататък е само нагоре .Лошото е че като се замислиш пове4е и оставаш повече време там .Тогава все отлагаш тръгването нагоре, защото знаеш ,че да паднеш надолу е по-лесно , макар да боли много , но изкачването е трудно .Трябват ти сили...да събереш много сили,за да започнешда драпаш лека полека нагоре .Знаеш ,4е така трябва , но си изтошен.Когато си готов тръгваш,без да знаеш как и откъде са се взели тези сили втеб и откъде е дошло желанието,устрема.Същото е и с горчивата чаша - горчилката е свършила чак когато видиш дъното .А после се оказва , че горчилката койато си изпил е твоето лекарство !

[DiEsEl_GiRl4eTo]

Taka e

[Josefinne]

Имаше време, когато и аз бях достигнала дъното. Дълго се лутах из лабиринтите на самотата, задавах си въпроси, чийто отговори безуспешно са търсили поколения наред и още никой не им е подарил отговори...от всичко това ще ви кажа, че ме измъкна любовта...Дано тя никога не си отиде , защото остана ли отново сама ще се побъркам. Съвсем сериозно. Най-страшното нещо за мен е да си сам...

[artbaby]

Taka e

e do koko naistina e taka neznam , mojebi vseki go 4uvstva po razlichen na4in ..no vse pak ..mersi


Josefinne men tochno liubovta me ubi ....... na4ina po koito q zagubih me proniza ..kato kurshum...... potunah v bezdnata edno gluho suznanie izgradeno ot spomeni ,spomeni dalech po razlichni ot realnostta i edin inat , inat mojebi narichan ot nqkoi egoizum me nakara da se nadigna pone za mig za da dokaja che nqma da da umra zaradi drug
Oba4e znaesh li tochno kakto pisah po gore -"gor4ilkata seokaza sobstvenoto mi lekarstvo" - prez tozi period napisah edni ot nai-hubavite si stihove i narisuvah edni ot nai tujnite si kartini , i ne sujelqvam bih obichalapak stiga da moga da obicham tolkova silno otnovo ......

[Грахче]

Зависи. Аз никога не съм достигала дъното, никога не съм се отчайвала до такава степен,че да няма накъде повече и няма да го позволя, но съм имала моменти, когато съм била на път. И са ме спасявали единствено желанието ми за промяна, вътрешното недоволство,че няма да се дам, и това,че никога не се признавам за победена. Знам,че всичко е преодолимо и си казвам,че ако аз не мога да се справя, то значи никой няма да може ! Изобщо... човек трябва да е борбен и с хъс да живее напук на всичко. Но да, всеки си има моменти, когато сякаш няма сили да се бори, когато е отчаян, когато ще се откаже... Мисля си,че такива състояние лесно се "лекуват" ако имаш воля да се измъкнеш от този лабиринт, ако се вземеш в ръце и гордо изправиш глава. Всичко си е и въпрос на самовнушение - сам си втълпяваш,че няма изход, а всъщност има - винаги има. Просто трябва да го намериш. А това става само на трезва глава. А не когато си мислиш,че живота няма смисъл! Когато загубим нещо или нещо лошо се случи и се отчаем заради това, забравяме за всичко друго! За всичко останало, което е красиво около нас, за всичко останало, заради което живеем! А в такива моменти трябва да мислим точно за тези малки детайли, за всичко това, което имаме, за всички тези хора, на които сме опора! Изобщо за всичко хубаво и значимо около нас! Да, боли, боли страшно много, но не се ли чувстваме така най-живи и човечни?

[artbaby]

е аз мисля че за всеки дъното е на различно ниво по стълбичката на затъване и мисля че то е точно в този момент когато осъзнаеш че трябва да тръгнеш нагоре
болката е в много форми и всяко едно вътрешно отчаяние си има своето дъно , някое достига по-дълбоко друго не толкова .........

[amy lee]

tova mi haresa.vqrno e

[Passion_baby]

Artbaby, iskam da podkrepq teoriata ti naistina si prava ..i tova 4e si se vurnala otnovo gore e adski hubavo i obnadejdava6to!neznam kakvo to4no ti se e slu4ilo, no ti si go preodolqla i tova e tvoi ogromen plus....! tujno e , no na tozi etap mislq 4e i az vurvq po sa6tata naklonena ploskost i me e strah da ne propadna v dupka....no vsi4ko minava ...rano ili kasno [/img]

[artbaby]

passion_baby mersi ........... i az neznam tvoiata pri4ina da 4uvstvash 4e potuvash ,oba4e ako mislish 4e nqkoi tuk moje da ti pomogne ..... slushame te !

[Resident_Evil_f]

Am,mislq 4e v momenta sum po putq nadolu

[Myrcheto]

tolkova tochno i hubavo kazano...Lesno e da si gubesht,lesno e da si jertva....trudno e da si silen i da se orish,no jivotyt ne obicha slabie a silnite...i kakto se kazva-pomogni si sam za da ti pomognat i drugite...Pytq nagore ne e truden ...trudno e da reshish da poemesh natam.Lesno e da prehvyrlish vinata v/u nqkoi drug ...trudno e da poemesh otgovornost za deistviqta si ...
Mi hora ne se otchaivaite(makar che az sym otchaqna v momenta) prosto se borete i jiveite kakto mojete zashtoto samo tova ni ostava ...jivot ni e takyv kakyvto sami si go napravim...mojem da bydem publika ili dekori ...no zavesata pada vednyj i na bis se vikat samo glavnite roli ... vseki sam izbira kakyv da igrae v svoq spektakyl ...

[Bolid1]

Az pyk se nadqvam da sym izlqzla ve4e ot taq "dupka" dano...

Taka e

Друго разбирам Теория

[aBeP4eTo]

Аз трудно достигам дъното и когато го достигна знам как да се справя не плача, не блъскам просто забравям ! Трябва да се бориш колкото и да е трудно, колкото и да те боли трябва да превазмогнеш всичко да промениш част от ежедневието си, живота си! Лесно може да се измъкнеш от тунела които в такива моменти изглежда без измъкване просто мислиш и правиш и забравяш...

[Myrcheto]

ami da rechem che ne iskash da zabravqsh?tva ne si li e vid bqgstvo?v smisyl ... samozalygvash sebe si... nz i az

[Josefinne]

Josefinne men tochno liubovta me ubi ....... na4ina po koito q zagubih me proniza ..kato kurshum...... potunah v bezdnata edno gluho suznanie izgradeno ot spomeni ,spomeni dalech po razlichni ot realnostta i edin inat , inat mojebi narichan ot nqkoi egoizum me nakara da se nadigna pone za mig za da dokaja che nqma da da umra zaradi drug
Oba4e znaesh li tochno kakto pisah po gore -"gor4ilkata seokaza sobstvenoto mi lekarstvo" - prez tozi period napisah edni ot nai-hubavite si stihove i narisuvah edni ot nai tujnite si kartini , i ne sujelqvam bih obichalapak stiga da moga da obicham tolkova silno otnovo ......

Мисля, че ако той ме напусне и аз ще се чувствам така и не знам дали ще го преживея. Сигурно няма и ще умра от мъка, за да се родя отново в пепелта. Ако това се случи, а аз много пъти съм си мислела за такава ужасяваща възможност, никога няма да бъда същата, дори да се преродя, аз ще бъда различна, аз няма да съм аз, в моето тяло ще живее едно друго момиче, което вече няма да обича шоколад, нито сини очи, нито Аеросмит. Една част от мен ще си отиде с него и страхувам си това ще е по-добрата ми част. Дано това никога не се случи...Най-много май ме е страх от това. Възхищавам ти се на теб, че си го преживяла. Бих искала да прочета този твой разказ и да видя картинките ти от този период , ако може . Много ще се радвам