Вятър променлив започна да духа,
легендите сини гащи събуха,
пред мощния славен Армейски отбор,
усетиха немощ, усетиха зор.

БЪЛГАРИЯ цяла в събота гледа,
как тежко препуснаха СИНИ ГОВЕДА,
как падна набързо победния ГОЛ,
към пистата литнаха стол подир стол.

Иванков набързо беше сразен,
точно на връх рождения ден,
КРИВИЯ беше изпаднал във транс,
ЧОМАКА запя му приспивен романс.

А ГОНЗО, ЗВЕЗДАТА, надеждната майна,
вече е само искрица нетрайна,
ПЕТРОВИЧ вика "що стана, не знам,
оставката майче ще трябва да дам".

Прибират се сините потни и морни,
убийствено гледат ГРАШНОВ, че и ЧОРНИ,
победата важна вече е взета,
празнува червената ПЕНЕВА чета.

Това е животът, това е съдбата,
БЪЛГАРИЯ в ЕВРОПА ще бъде позната,
защото го има в тази страна,
ОТБОРЪТ ОБИЧАН НАШ ЦСКА!

А сините само с приказки голи,
съпътстват ги страх, беди и неволи,
с ЮВЕНТУС аз вече не ща да ги плаша,
хайде бе, ЛЮБКО, изкарай на паша!