Закон е на разберем колко много обичаме и колко много държим на някого едва когато той си отиде и осъзнаем липсата му.Аз разбирам болката ти.Разделяла съм се с много хора,които са означавали много за мен,но по по-различни причини.Само че това няма знчение,защото болката е същатата.
Хубаво е,че понмниш това момче,въпреки тъгата и липсата която чувстваш.Сигурно ти е ясно,че едва ли има нещо което да облекчи страданието ти.Може би времето ще го намали,но винаги когато се сещаш за тови човек ще ти е мъчно и ще искаш той да е до теб .
Не мога да ти дам съвет или някаква рецепта,която да излекува сърцето ти.Просто трябва да изживееш всичките тези емоции.
Наистина в живота на всеки от нас идват и си отиват толкова много хора.Някои остават следа в нас за цял живот.Трябва да се научим да се справяме с последствията от тези срещи и раздели колкото и да е трудно и болезнено.
И все пак разстоянието не е причина да не поддържате връзка.Говорете си по телефона поне веднъж месечно,продължавайте да си говорите в чата,изпращайте си e-mail-и,пишете си писма по пощата...Знам,че не е същото,но така ще знаеш как е приятелят ти и болката от липсата му няма да е толкова силна.