Не, Добрина, работата е там, че докато той беше тук, в България, никога не сме били най-добри приятели. Чак като замина, тогава май усетих колко си го обичам. И в този смисъл, се радвам, че замина. Колкото и егоистично да звучи, иначе можеше да продължа да го приемам като даденост, като много добър познат. А съм сигурна, че тия чувства няма да изчезнат. Или?