Та какво е онова дълбоко чувство?
Копнеж да бъдеш до другия,да му даряваш цялата си нежност,да го опсипваш с милостта си,да го караш да се чувства щастлив,да изпиташ най-върховна радост само като го зърнеш и да мечтаеш да бъде винаги с теб,да бъде с твоята душа,да те изслушва,и ти-него...но всъщност по какъв начин се поражда това? Как става? Какво се случва с човека в един такъв момент? Някога били ли сте взаимно влюбени? А мислите ли,че тази,истинската Любов излиза от границите на плътското? Можете ли да твърдите,че сте я изпитвали? А били ли сте нещастно влюбени,усещали ли сте,че нямате начин да дарите на любимия си човек онова,което бихте желали? Преобръща ли се нещо у вас при мисълта за най-прекрасното за вас същество? Подкосяват ли ви се краката? Чувствате се силни или слаби? Имате ли чувството,че в един такъв момент държите целия свят в ръцете си? Искате ли да извикате пред всички с пълен глас: "Обичам го!!!!!",да го целунете с най-голямата си страст,да бъдете...негова утеха и негов живот...
А как се влюбвате според вас-от невероятната ви нужда да дарявате и получавате обич,от необходимостта да търсите и намерите сродна душа или само защото сте открили правилния човек? Залъгвали ли сте се? Подвеждали ли сте се? Самозалъгвали ли сте се? Какъв е вашия любове свят? Какви са чувствата ви... Обичате ли ?!