Тъмна стая,
в нея - аз и ти.
Сънувам те,
ти мен - надали.

Дишам,
дори не знам и как...
и боря се,
да се освобода от този мрак.

Спомени,
връщат ме към теб.
Защо ли
ме измъчват те?

С какво заслужих
толкоз мъка и печал,
че чак се чувствам,
сякаш съм умрял.

Безсилен съм,
а няма във тунела светлина.
Не чувствам болка,
добре ми е така.

И в тази зала
протягам аз ръка,
но няма кой да я поеме,
обзема ме тъга.

Почвам да пропадам
сам във пропастта,
от нийде няма помощ,
а се засилва опасността.

На границата съм
между живота и смъртта.
Обичам те!
Това е моята съдба.

Жестоки мъки,
предсмъртен стон
и няма кой
да ми даде любов.

Жадувам те,
но ти не можеш да ме разбереш,
защото в крайна сметка
ти няма да умреш.

Напуска ме душата,
оставаш в залата сама,
но не знаеш
какво е станало сега.

Обичах те
до лудост аз
и те исках
до последниа си час.

Това пък е едно мое