Няма лъжи помежду ни, но няма и истини.
Нищо не знаем и нищо не искаме
С теб сме толкова възпитани –
Нищо не казваме, нищо не питаме,

С теб сме различни, далечни студени,
С теб ни делят хора, вещи и време.
С теб подозрително рядко се чуваме,
С теб се лъжем и се преструваме...
...А сякаш вчера заедно бяхме...
И искахме двамата нашето лято
Нашата пролет и нашата зима
Просто нещичко Наше да има...

Днес сме настроени... непростимо
Никога нищо между нас не е имало
Нямаме бъдеще, всичко е минало
Нямаме спомени унищожаващи,
Нямаме мъки и нямаме радости,
Нямаме грижи, ти нямаш терзания,
Няма неискрени обещания,
Няма го вече светът ни за двама.
Сякаш и нас вече просто ни няма.





Колко страшен е живота!
Живееш,а после умираш!
Въпреки всичко,обаче -
продалжаваш
да си в постоянна борба
с живота и смъртта!
През целия си живот се бориш,бориш се
и то за едно и също,
за малко мир, за капчица любов!
Питам се дали ще ги намериш през смъртта?!
Не знам как може да намери смелост
с един куршум да се гръмнеш във сърцето
или просто като птица да се
xварлиш в обятиета на небето!
Страx те е от живота,
страx те е от смъртта,но
трябва да продължиш
така го изискват те -
Живота и Смъртта!
Живота е страшен,живота е тежък,но -
той изисква да си тук и да си жив,
за да си част от него!
Аx,колко е тежък живота,
аx,колко е тежка смъртта...
но ти не се страxуваи и пътувай
по пътя им!
Изискването да умреш е да живееш,
а ако живееш ще умреш!
Затова Животът и Смъртта са приятели!