стихотворения..

[DeaTHroW-ReC_F]

значи супер ноу се колебах де да я тура тая тема..и реших тука..
щото тука разглеждат значително поече хора от колкото в "училище и приятели"...
та предпполагам някои от вас помнят преди раздела романтика...там пишехме стихотворения..но откогато го няма предполагам някои не са спряли да пишат..така че..предлагам тука да си пишете стихотворенията....ше почна с едно мое

Въвриш отново,скиташ....И гледаш тях..
Гледаш деца с протегнати ръце...
Но душата ти така и не осъзна...
Че такъв си и ти,за прошка моли твоето сърце...

Те молят за хляб,очакват от тебе надежда...
и ти като тях копнееш,
Но Отминаваш ги..главата свеждаш....
И спираш,спираш да пееш..

Ти песента ли забрави? или те е страх от нея...
Страх те е в чашата кристална да погледнеш..
За любов не,за дрога милееш...
Късно е приятел да търсиш,продаде ти душата си медна...

На дявола се обрече да служиш,
За живота си по добре забрави...
Той ще те командва...Ти ще му бъдеш прислуга...
Няма смисъл вече да те моля,да ти казвам "спри!"...

И късче надежда не ни остана...
Нямаш вече сили да се бориш...
Късно е,не ме търси,за тебе вечер пристана...
За прошка...За прошка спри да ме молиш...

[^cristin^]

Малко е тъжно, но точно тази нотка тъжност на стихотворението го прави много хубаво.Определено ми хареса

[amy lee]

mnogo,ama mnogo mi haresa.spored mene stava6 za poetesa. produljavai vse taka

[AMG-to]

hybavo e

[miloto_girl_4e]

dopada mi..bravo

[©@|)@|\/|@®73®1]

Тъмна стая,
в нея - аз и ти.
Сънувам те,
ти мен - надали.

Дишам,
дори не знам и как...
и боря се,
да се освобода от този мрак.

Спомени,
връщат ме към теб.
Защо ли
ме измъчват те?

С какво заслужих
толкоз мъка и печал,
че чак се чувствам,
сякаш съм умрял.

Безсилен съм,
а няма във тунела светлина.
Не чувствам болка,
добре ми е така.

И в тази зала
протягам аз ръка,
но няма кой да я поеме,
обзема ме тъга.

Почвам да пропадам
сам във пропастта,
от нийде няма помощ,
а се засилва опасността.

На границата съм
между живота и смъртта.
Обичам те!
Това е моята съдба.

Жестоки мъки,
предсмъртен стон
и няма кой
да ми даде любов.

Жадувам те,
но ти не можеш да ме разбереш,
защото в крайна сметка
ти няма да умреш.

Напуска ме душата,
оставаш в залата сама,
но не знаеш
какво е станало сега.

Обичах те
до лудост аз
и те исках
до последниа си час.

Това пък е едно мое

[DeaTHroW-ReC_F]

ти,чийто ник не схващам.....много е хубаво))

[©@|)@|\/|@®73®1]

аз,4ийто ник не схваща6 ти благодаря за оценката и ти казвам 4е ника ми се 4ете - Cadamarteri и озна4ава фамилията на 1 футболист И твойто е добро, но според мен е най-важно да си е от теб, да е искрено и поне малко да ти е помогнало да си излее6 ду6ата в труден момент, а после идват похвали и пр

[artbaby]

mi ..... tova e stihotvorenie chast ot koeto e v podpisa mi :
Твоят поглед
Мъгла от спомени ме задушава
щом чистия ти поглед срещна
сълзите пак очите замъгляват
на струйки блика слуз гореща.
Пулсират спомени в дланта ми
аз пускам ги свободно да летят
те връщат се,попивайки в кръвта ми
и връщат се в очите ми блестят.
Сърцето ми заспива уморено
пристигнало след дълъг път
нещастно,безполезно,изнуре но
от търсещ бяг във твойта плът
Ръце протягам в тъмнината
твойте пръсти с мойте да слепя
без глас крещя във тъмнината
със теб към ада аз да полетя

[united_colors]

Az pak tva go pisah v 4as po Englih v deveti klas kato me izgoniha kakto obiknovenno sama na poslednia 4in da pi6a ese na tema- Every day is a new day!I eto tva napisah:
Every day I wanna fly away,
Fly away from my yesterday,
I wanna be away from all the dust,
From all the lies and broken trust.
I wanna run and nerev look back again,
I wanna run and finally kill all my pain.
Every day I start at clear,
There's no love, no hate, no fear...
There's noone, who can bring me down,
It is new day since now.
Every day I wake up with hope,
That there's someone I can cope.
Every day I search myself believing
That my life is real, full of meaning.
Evey day is my future's past,
I live my every day as last.
Every day is a brand new day,
Coming in my live like sunshine ray.

[C-I-A-R-A]

Няма лъжи помежду ни, но няма и истини.
Нищо не знаем и нищо не искаме
С теб сме толкова възпитани –
Нищо не казваме, нищо не питаме,

С теб сме различни, далечни студени,
С теб ни делят хора, вещи и време.
С теб подозрително рядко се чуваме,
С теб се лъжем и се преструваме...
...А сякаш вчера заедно бяхме...
И искахме двамата нашето лято
Нашата пролет и нашата зима
Просто нещичко Наше да има...

Днес сме настроени... непростимо
Никога нищо между нас не е имало
Нямаме бъдеще, всичко е минало
Нямаме спомени унищожаващи,
Нямаме мъки и нямаме радости,
Нямаме грижи, ти нямаш терзания,
Няма неискрени обещания,
Няма го вече светът ни за двама.
Сякаш и нас вече просто ни няма.





Колко страшен е живота!
Живееш,а после умираш!
Въпреки всичко,обаче -
продалжаваш
да си в постоянна борба
с живота и смъртта!
През целия си живот се бориш,бориш се
и то за едно и също,
за малко мир, за капчица любов!
Питам се дали ще ги намериш през смъртта?!
Не знам как може да намери смелост
с един куршум да се гръмнеш във сърцето
или просто като птица да се
xварлиш в обятиета на небето!
Страx те е от живота,
страx те е от смъртта,но
трябва да продължиш
така го изискват те -
Живота и Смъртта!
Живота е страшен,живота е тежък,но -
той изисква да си тук и да си жив,
за да си част от него!
Аx,колко е тежък живота,
аx,колко е тежка смъртта...
но ти не се страxуваи и пътувай
по пътя им!
Изискването да умреш е да живееш,
а ако живееш ще умреш!
Затова Животът и Смъртта са приятели!

не е стихотворение песничка е

Осерение(по текст на Б.T.Р.)
Приятелю,прости ми,
пак отивам да сера
че не намерих сили аз да спраа...
Ти казваше, за помня,
но тогава не повярвах,
че пак с разтройство ставам сутринтаа...

пред кенефа се събувам,
че пак ме мъчи нужда нечовешка

Припев: ще издрискам всичко докрай
ще тегне лоша миризма
аз не искам нишо сега
помогни ми да сера
чуйте ме, аз акам
чуйте ме и как пърдя
моля пускайте водата
щом съм ходил да сера------a-a-a-a-a


Припев: аз издрисках всичко докрай,
остана люспа от домат
и не искам нишо сега
моя гъз е тъй космат!!!

[Iliqn4eto]

C-I-A-R-A
mnogo sa qki,braoo mnogo me izkefiha
ostanalita sa6to sa dobre,i nai vajnoto vsqko e napisano sas 4uvstvo kakto kaza Chadamatri ili tam kakse pi6e6e..) abe vse edni poeti bravo

Господин Пламен Карагьозов - собственик на малък крайпътен мотел даде обява в един столичен ежедневник , че е чудотворец. Поради редкостта на явлението в наши дни много любопитни граждани от столицата и околностите решиха да посетят съответното заведение и да бъдат очевидци на някакво си, макар и малко чудо.
За съжаление повечето атрактивни чудеса вече бяха използувани в ранните и средните векове и поради това господин Карагьозов беше принуден да използува вариации от вече познати чудеса. Както всички знаеме един доста известен чудотворец от миналото беше превърнал вода във вино, а тъй като в аудиенцията присъствуваха много непълнолетни граждани и според политическата коректност на епохата домакинът реши да превърне сервираното в заведението вино във вода.
За най- голямо негово учудване гостите не бяха кой знае колко очаровани от явлението и се разотидоха мрънкайки разни обиди по негов адрес.
На следващото чудо-изчезването на вале пика от тесте карти присъствуваха само членовете на неговото семейство и баба Кина, която мие чиниите в кухнята.

[eNigMaTic^]

Много за хубави всичките.Ето и едно от мене.То не е хубаво ама...

В ъгъла
Животът е една пиеса,
в която всеки има своята роля.
Моята роля е да бъда добра,
но може би не искам да съм такава
и когато вложа малко душа
бивам изтритвана в ъгъла
и там плача ли, плача
съвсем сама съм
откъсната от пиесата на света
но поне съм истинска...

Знам не е хубаво...

[Devilsplaymate]

male syper ste be ! :P iska6e mi se i az da imam takyf talant...