И аз ще разкажа за моя "път". Никога не съм бил от "пеканите" типове в даскало. Имал съм потенциал, но не съм искал да съм част от тази среда. В основното, какъв ученик ли съм бил ? Ами такъв който си изкарваше оценките без да учи, защото някак успяваше да слуша и говори в час едновременно. Хем да не изглежда като зубър, хем да знае нещо като го питат следващия час. Почнах да се движа в средата на "готините" и отворените, но усещах че ще пропаднат някак след време и успях да се отцепя като смених даскалото. В новото даскало как ли е ? Ами добре е. Мойта роля в класа. Мммм как да го кажа. Вече 3-та година сме заедно класа и все още ми бъркат името със Стефан. Някак невидим съм за голяма част от класа. Но да си призная така си ми харесва. Имам си компания с която си ми е идеално. Като задръстен или отворен ли трябва да се определя ? Средно положение. Имам се с отворените. В смисъл неее първи дружки, но се поздравяваме като се видим из коридорите, разменяме 1-2 изречения и толкова. Защо не искам да съм от тях ? Защото може би те са 10 клас сега, а аз 11. Да. Те останаха миналата година. Мисля че това е много основателна причина защо не искам да съм от тях. Предпочитам да си изкарам образованието нормално, да не ме поздравява всеки 2-ри който видя, да си знам че имам 3-4 приятели на които да знам че имам доверие, отколкото да не ходя на даскало, да се чудя как да си взема поправката, да познавам(уж) 90% от всички но да съм кууул. О и да кажа още едно. Тези които си мислят, че са готини, познават сума ти народ всъщност не са. Мога да кажа защо. Един път в коридора мина един такъв "пичага" поздравиха го почти всички 'оооо, ко прай е браточка". "как е мак е ?" и т.н. Точно след като слезе по стълбите и замина всичките тези които бяха казали тези гореспоменатите неща почнаха да го обсъждат. "Майкоо0о0о0 къв е прост тоз", "много е зле момчето". "как го мразяяя". За финал на есето ми ше цитирам класната ми: "Опичайте си акъла "