puberitet nima?

[Грахче]

Сега трябва само да станеш същото момиче, което е било преди. Определено няма да съжаляваш.

Никой не може да бъде вече същия Тя просто е порастнала Възгледите й са се променили както и начина й на живот. Дали пътя , който е избрала е правилния или не, това е друг въпрос, но какъвто и да е - тя си го е избрала, ако сега не мине по него, ако сега не живее както й се иска, то кога?


Ех, и аз да ви разкажа нещо... но се чудя от къде да започна.
Като малка живеех при баба и дядо, защото наще работеха по цял ден, сестра ми ходеше на училище и нямаше кой да ме гледа вкъщи, трябваше да си стоя самичка , а тази идея не се хареса никак на наще. Още от бебе съм си страшно болнаво дете, има ли грип из града - аз ще съм първата болна. И майка ми още от тогава е вманиачена на темата здраве и как да се пазим да не настинем. В първи клас ме записаха в училището до баба ми и си учх до трети клас там. Тъй като баба ми беше бивша учителка, още от 5-6 годишна аз можеш да казвам азбуката, после се научих да чета и да смятам. И като отидох на училище станах любимката на госпожата и съответно всички ме намразиха. Често отсъствах /нали ви казах,че се разболявах от раз/ и така се случи,че се разболях много сериозно...тръгнах по болници и там дълги и широки истории..от рано се сблъсках с много жестоки истини и истинския живот и как да се бориш за него, за всяка глътка въздух. Но не съжалявам, все пак станах това , което съм сега. След всичките перипетии, когато се върнах на училище класа ми още повече ме мразеше, защото макар и отсъствала с месеци, пак си изкарвах 6ци и бях по-добра от тях Какво да се напраи,че съм била генийче В 4ти клас се преместих в едно друго училище, което беше до нас / не до апартамента на баба ми и дядо ми,а на родителите ми вече/ и учих там 2 години. Намерих си адските приятели, всъщност винаги съм си ги имала де. Защото и от старото училище си имах хора, които държаха на мен. Но никога не съм се чувствала като аутсайдер. Както и да е. В новото даскало беше голямо забавление, адските хора, страхотни учители, които ни научиха на много неща за живота. В 6ти клас обаче трябваше пак да се преместя в първото ми училище, защото се преместихме да живеем срещу баба ми /объркахте ли се съвсем / , вече бях доста различен човек, ако си мислите,че ме беше страх или ми беше гадно да се върна,защото си мислех,че всичко ще ме помнят като зубърчето на класа - нямаше изобщо такова нещо. Със старите си приятели от там си поддържах връзка през цялото време След 6 ти клас в новото/тоест старото :P/ даскало отидох в математическата паралелка, там беше една от най-добрите ми приятелки за това време. Сформирахме се групичка от момичета, някои от които бяха кадрите на випуска,защото бащите им имаха много пари и така нататък. Почна да ме хваща мързелът и лесно се разконцентрирвах, успеха ми спадна, но въпреки това като си наложих за цел си изкарвах оценки. И то доста добри, с малко учене. Представяте ли си ако почна да уча по цял ден, ще стана някой професорка /just a joke/ После пак по болниците, пак проблеми, влюбих се междувременно в най-добрия си приятел Филми , филми Приеха ме в едно от най-добрите училища в Бургас, където си намерих адските приятели!!! С тази си моя любов, бяхме заедно доста време - до съвсем скоро де имаме си 3 годишна история, която ако тръгна да я пиша,ще четете с часове и да.. имаше и други момчета освен него в живота ми де, но сякаш те не са толкова важни като кадри, макар че те също ми повлияха много и ме промениха по един свой си начин. изживях много промени, много трудности преминах, с много неща се сблъсках, адски много обич и приятелство имаше около мен и сега има! Ако щете ми вярвайте с момичето, което в първи клас бях приятелка и сега съм и то много близка! С друга пак от същия клас по онова време сега съм неразделна! като сестра ми е! в новото училище си намерих още куп други хора, без които сега незнам какво щях да правя мисля,че пубертета още ме тресе, макар че уж съм си стъпила на краката и имам една реална представа за всичко Кофтито е само,че в момента най-важното нещо в живота ми е любовта и всичко останало е на заден план. :\ Сега си имам една адска компания от момичета, човек когото обичам /да, онзи от преди 3 години :P/ и куп приятели, на които държа адски много! Всеки ден е едно приключение, супер весели купони, филми до безкрай, интриги и глупости, не си давам живота за нищо на света обичам си семейството, което уж все се разпада ама като гледам си е стабилно като скала, и сестра ми {} а като си помисля съм само на 16 години... какво ли още ме чака