И аз съм стигала до моменти, в които ми се е искало да фана ножа и да режа. Но винаги съм се замисляла. Все нещо ме е спирало и ми е давало момент, да помисля " Защо? Какъв е смисълът?" И винаги стигам до едно заключение - смъртта - тя не е изход, нито пък решение...Тя е едно нищо. Ако умреш не постигаш нищо, дори правиш нещо още по-лошо решаваш никога да не постигнеш нищо...Винаги има за какво да се живее, а и ние тийнейджърите сме много млади, както се казва в "зората на живота" сме. Още не сме срещнали онази болка, заради която си струва да се умре или онази любов, или онази идея...Аз бих живяла, за да си дам шанса, да обичам отново, да видя изгрева и всичките хубави неща на света... Просто...кой би предпочел от едно толкова красиво място като Земята, да се пресели в тъмнината и пустотата на небитието...Много инсейн ми звучи и нелогично на всичкото отгоре