Имам си приятел, но отношенията ни зимата доста охладняха, карахме се постоянно, бяхме се отдалечили един от друг. Тогва се появи ТОЙ - всичко между нас започна на шега, едно нищо и никакво физическо привличане, аз имах нужда от някой до себе си, а той може би от секс. Сега седем месеца по-късно отношенията с приятеля ми "уж" са нормални, но нищо не е както преди. Седем месеца аз се виждах с НЕГО, но не се разделих с приятеля ми. Започнало от "безобидно" физическо привличане, сега колкото и да не искам да си призная все по-често се улавям да мисля за него, сънувам го, броя часовете до срещата ни. Приятелят ми не заслужава това и по всякакъв начин се опитвам да му покажа, че нищо не е както преди, опитах се да му го кажа, но той не иска да го повярва. Никога няма да му кажа за "другия" защото не искам да го нараня, а по този начин наранявам себе си. Боли ме да го лъжа, но немога да му кажа истината, а немога и да продължавам с него така. Помогнете ми, кажете ми какво да правя, неискам да го наранявам, а немога да остана с него. Знам че много от вас ще ме оплюят и ще ме наричат с различни "цветни" имена, но повярвайте ми наистина не ми е лесно, искам съвет, а не упреци - вече е късно за тях!