Ако някога без теб остана,
няма да съм повече човек,
ще бъда труп с дълбока рана
за която няма да има лек!


Ако някога отново се завърнеш,
и сложиш пак ръка на мойто рамо,
и ако аз отново те прегърна,
не вярвай в нашата любов голяма!
Това ще бъде само спомен,
Хубав спомен от ония дни.
Когато и морето да преплувам смеех
Ако на другия му бряг си ти!

Аз никога не ще забравя
деня във който те видях,
тогава в теб се влюбих,
веднъж щастлива бях!!!

Върви!
Ти имаш собствен път в живота,
За мен сега живота е борба,
Не искам аз насила ти да ме обичаш,
Щом правилно не ме разбра.
Аз няма да ти падна на колене,
Със сълзи пак да търся любовта,
Това желание го няма в мене,
Макар че съм...сама

Никога не сме се клели да бъдем неразделни,
но днес еднакво ни боли,
нека поне в раздялата да бъдем хора,
каквито досега на сме били!

Обичам те!А как да ти го кажа-в мен се борят чест и плам.
Обичам те!Но как да го докажа-самата аз не знам.
Обичам те!Две думи колко много значат-в плен държат едно сърце.
Две думи и една любов голяма.
Две думи за едно момче!
Обичам те!И пак ще те обичам,за тебе мисля до зори.
Макар пред всички да отричам,пред себе си дори!

Тази нощ те сънувах,
трупа ти носех на ръце.
Убих те,за да те спечеля,
макар с изстинало сърце!


Аз тръгвам,а ти свиваш рамене-
уверен си,че утре ще се върна.
Напразно!Ти всичко ми отне,
дори и силата да се обърна

И все пак нещо трябва да остане,
дори това да бъде пепелта,
защото винаги след нещо силно и голямо
остава някаква следа!

28.Аз искам да се смея,
но нещо схваща моя смях,
реша ли пак аз да запея,
в гласа ми се промъква плач.

Това е споменът за тебе,
И той ме следва вече дни,
Понякога той тихо тлее,
понякога във мен пламти.

Не мога аз да го прогоня,
При мен отново идваш ти,
умихваш се и ме поглеждаш
Със твойте хубави очи.

Но аз сега не съм ти нужна,
За мен остава спомена
И той до днес крепи надежда
За по-щастливи времена!

30.Премахвай всичко,що ти пречи,
люби,обичай и живей,
бъди човек,а не човече,
гори,но никога не тлей!!!


At night I cry for your lost face,
cursing the day we broke up.
The days are full of tears to efface,
the thing I do as I wake up.
I made a mistake, I accused you,
now I'm happy just like before.
Trusting people, believing in truth,
hoping to find the boy, therefore
I saw the sun and I smiled with it.
I saw happiness in the light.
The next ten seconds I didn't see the lift
and I couldn't get home in the night...
Days passed by, my life was a night.
Why I had to look at the sky?
I wanted to see smiles, up in the high
and since this day my tears are foul...