незнам защо, но много често, или поне така си мисля, не мога да завържа свестен разговор с момиче. и си мисля, че вината е в мен, но...? по принцип съм човек с чувство за хумор, винаго усещам кога да пусна някой хубав лаф, и как да го кажа.определено не съм душата на компанията и естесвено, не винаго се получава...пък и вицове немога да разказвам хбаво. но съм забелязал едно: кгато съм с пичовете от класа, махалата и т.н., винаги ми е яко, забавно, винаги има майтап. същото е и с някое момиче от класа. но понякога, когато излизам на среща с момиче, което искам да забия, нещо ми става. не мога да я расмивам често, не завързваме почти никакъв смислен разговор. верно, момичетата трябва да се оставят да говорят, в това отношение ме бива, добър слушател съм, ама все нещо не се получава. не знам дали е в мен причината или не. какво да направя?!
освен това и да се запозная не мога. уж трябва да се държиш естесвено и непринудено, но да идеш и да и кажеш може ли да се запознаем е малко...как да кажа...кофти
дайде накакъв съвет! що да правя? не, че не мога да живея без момиче до мен, ама мисля, че ще е добре да си намеря някой, който да обичам, пък и който да ме обича. пък и като се помисля, че съм на 16 пък още не съм ходил с момиче... (надявам се, че не съм единствения в тва положение, че смешно...може би ви изглежда тъпо това (на 16 пък още не имал някви по-специално итношения) и навярно ше си пмослите: "що за тъпак е тоз тип?!", ама пък ще ви кажа, че имам приятели, които разчитат на мен и никога не биха ме изоставили. освен това съм чувал или са ми казвали, че съм бил точен и такива разни работи. пък сега до колко е врно...не знам.).
предварително мерси. със здраве.