Май това ще бъде доста дълго, затова се съмнявам някой да се нагърби да го прочете цялото, но на всеки направил го - благодаря!

И така...
Първия ми проблем са... родителите ми. Баща ми има слабост към алкохола, пък майка ми... тя очевидно е прекалено вглъбена в своите проблеми и не намира време за.. мен. Имам по - голяма сестра. Да, по - голяма, по - обичана, по - свободна, по - по. Като по - малка не обръщах внимание на пренебрежението, с което се отнасяха Те към мен спрямо сестра ми, но... май дойде момента, в които сериозно се замислих. И... стигнах до грозната, но... стойностната истина, че съм нежелано дете. (Може би го подозирах, но.. не исках да го повярвам). Казаха ми... разказаха ми. Намразих ги. Намразих себе си. Отчуждихме се. Живеем в една къща... говорим си 2-3 пъти в седмицата, а на улицата се подминаваме. Говорим кратко и, както вече споменах, рядко, за да не се караме. Често всеки един рязговор свърша със скандал, или... някоя обида припомняща онова чувство на... как да кажа, не знам, може би просто си спомням за онези така дълбоко нараняващи думи, и... за всички неща, които са направили и чрез които са ме отблъснали от тях. Звуча банално, нали?
Почти всеки ден се случва по нещо тук, което ме отчуждава още повече от тях, но сега ако тръгна да разказвам... сигурно няма да ми стигнат часове.
Само ще допълня, че баща ми е с много труден характер. Майка ми до ден днешен съжалява, че се е омъжила за него... (всъщност, не се е, просто живеят заедно - ние сме извън-брачни деца). Всяка вечер, без изключение (за толкова години, не си спомням да има едно едничко) чувам крясъците му, псувните му, и... изобщо гласа му, който вече ме отвръщава.
Как да се справя с тях? Има ли въобще начин? А трябва ли?

Със сестра ми.. също не съм много близка. Преди 2 години тя отиде да учи в друг град и... аз останах тук, при тях. Преди с нея бяхме в по - добри отношения, но от тогава... нишката просто се скъса, от известно време се опитваме да я завържем, но... възела си личи. Някакви идеи как да го намалим минимално?

Следващото... на кратко.
Има едно момче. С него от година и малко сме.. много добри приятели. В началото го възприемах като такъв, той мен - също. Постепенно в него започнах да усещам ревност... той се сближаваше все повече с мен. Харесваше ми -исках го, но не смеех да... му го покажа. Обичам го. Знам какво говоря. Усеща се...
Една вечер говорихме за това, той ми каза, че иска да бъде с мен, когато ме попита дали чувството е споделено... казах, да. От тогава, обаче, той сякаш разбра, че "съм му в кърпа вързана" и започна да се държи все по - хладно. Иска винаги аз да му се обаждам. Преди, когато бяхме само приятели, говорехме много лесно на всяка една тема, която може да ви хрумне, а сега... не можем, не е същото, отдалечихме се, не искам да е така - искам си го... Искам всичко да е както преди, а не знам дали е възможно.
Напоследък, когато му звъня, той не вдига. После ми казва, че е бил зает, не знам защо, но... винаги съм му вярвала. Не знам дали има друга - отрича, а и винаги ми е казвал, че ако има нещо такова, ще ми каже.
Сега не съм го търсела няколко дни и съм написала на скайп, че... когато той поиска да говорим, да ми се обади. Трети ден - няма вест.
Е?

И на фона на всичко това, предстоящето май ще е... незначително, дори смешно, но все пак ми се иска да попитам. Може ли да се епилирам "там" (тоест... (мразя да говоря за това), на срамните устни, и на триъгълника) с епилатор? С бръснач е изключено, след това сърбежа е нетърпим. С кола маска не съм пробвала, но... някак не ми се иска, струва ми се прекалено бавно. На козметик не се наемам да отида, та... остава епилатова, само ми кажете, ще е проблеми ли ако все пак го използвам и за онази част?