Ъм! Не знам, не мога да опиша какво наистина чувствам.
Още от малка съм сама, имам предвид, родителите ми работят в чужбина и се нала да стоя при баба ми. Случва се, да не ги виждам година, година и половина. И, някак си вече не съм толкова привързана, научих се че мога и без тях, научих се да бъде самостоятелна.
Но да, естествено, че ще страдам ако се случи нещо с тях. Все пак, те са мои родители, хората които се жертват за мен, за да мога аз да имам едно по-хубаво бъдеще. И ги обичам, а всеки който обича го е грижа.