Аз мисля, че всички ще възпитаваме децата си така, както нашите родители са възпитавали нас( е не всички де), ама честно казано не ми се иска да бъда като нашите. Знам, че са ме направили доколкото може човек, и аз искам моите деца да станат хора, ама не по начина по който го направиха родителите ми. Може би по отношение на училището ще съм като тях, защото наистина за един млад човек най-важно трябва да е училището, нито работа, нито домакинство, нито нещо кой знае колко тежко, най-важно си е училището. А , ако детето ми ходи на училище, то значи, че и нататък ще се оправи в живота. Успея ли да го накарам да заобича до някаква степен училището, значи ще съм истинска майка. А ако става въпрос за по-ранните години от детството му....е тогава май ми е позволено да го глезя Ами май само за това се сещам, просто ще му давам цялата любов, от която се нуждае, и разбира се ще се стремя да бъдем нещо като приятели, ще уча детето си да споделя с мен!