Childhood Memories

[Sladinka]

като малки всички искат да пораснат,да станат големи,да приличат на мама или татко...когато обаче един ден това се случи една частица неизменно се е изгубила някъде-вълшебна частица....и това е безвъзвратно-или не съвсем???

та къде се крие детското у вас...намира ли то почва,а позволявате ли му да го стори?
какво ви липсва от детството или предпочитате да сте отговорни,зрели хора,здраво стъпили на земята...могат ли двете неща да бъдат съчетани?

аз примерно си спомням най-ярко разни филмчета,които са като се замисля-та тва са били първите ми пътевидотели през тоя живот...като плодчетата примерно или АЛФ...

да бе,знам,че са ще си разваля тотално репутацията на уж стабилен човек,ама хуу-кво да направя...сигурно и са да си пусна Бамби или Цар Лъв пак ще зарева....а Барбароните?...не бяха ли дебилчета..
бати..колко мн ми липсва...
били сме некви сладурчета,а са сме некви тъпи всезнайковци...и сме погрознели на всичко отгоре...хаххаха

нз що пускам тая тема-явно времето ми действа прекалено носталгично,или просто ми е писнало да понасям разни отговорности..или може би настина частичка от мен липсва...

[Murderdoll]

ооо
аз още съм си с част от детския акъл...
но в границите на нормалното разбирасе
от детството си кво помня...ся се сещам за
първото ми дежаву...сънувах че галя една
котка на село и на следващия ден ми се
случи абсолютно същото..
липсва ми тва че не ходех на училище
тогава..и само си играех пред блока...
баси колко яко беше

[aBeP4eTo]

Ами кво да ти кажа тоест ще си признаая аз съм едно голямото дете ! Искам пак да съм малка да си играя с куклите, да играя на жоманка и да си живея безгрижния живот ! А сега какво ? У-ще изпити да си голям значи да имаш и много повече отговорности ! Някой път като нямам какво да правя си пускам някое от любимите ми детски филмчета и ми става много приятно ! Поне ми остава едно от детстовото - Спомените :P Дори и "леко" избледнели те са си в мен и точно това подържа все още в мен детството ! Даже ще си напрвя едно признание миналата година точно по това време на година с моята най-добра приятелка си изкарахме Барбитата и играхме ! Ако го кажем на някой познат сигурно ще ни се изсмее....ходим по дискотеки, по момчета и накрая седнали двечките и си играем с любимите куклички на малките момиченца !
А да ви разкажа какво беше направила веднъж аВеР4еТо сега се сетих за това ! Като бяхме малки имаше разделение в квартала - момичета и момчета ! Момчетата си имаха свое дърво на което се събираха, а момичетата също си имаха дърво ! Един път като бяхме решили да им правим атентат АЗ като много бойна и същевременно бях най-малката се качих на дървото им и какво става те много ме мразеха момчетата и ме бутнаха от дървото и аз паднах как да е отдолу имаше пясъчник ама аз все пак бях със счупена рака ! Как да е гиспираха ми я, но аз не можех да седя на едно място и отидох да карам колело из един парк иначе бях със счупена ръка И в парка имаше едни огромни каманаци много високи и аз незнам какво стана обаче паднах надолу по разкопките с колелото и освен със счупена ръка бях с скъсани сухожилия и такива неща бях в болницата ,а и като излязох продължих да се качвам на дървото на момичетата дори и с малко помощ! И сега си мисля кога пак бих направила това? А бях само 2-ри клас

[Josefinne]

Ох, ами на мен най-много ми тежи, че у нас съм дете и съм голям човек, само когато на наш'те им изнася. Т.е. аз взимам най-неприятните черти и на двете, така че бих искала, да съм поне едното от двете, но изцяло и напълно и поне да се наслаждавам и на добрите страни... Та на мен ми лиспва най-вече това, че когато бях малка не ме занимаваха с финансите и трудностите на семейството, а само ми се усмихваха и ми казваха, че съм малка, за да разбера. Ах, как ми лиспва това! А сега ща не ща трябва да ги слушам и рабирам тия неща. Освен това ми лиспва рисуването и трудовото от 1ви до 4ти клас. беше много забавано... Липсват ми играчките и някой да ми чете приказки...Оооо, как обичам приказки и колко съм проклинала училишето, като наш'те започнаха, да ми излизат с лафа "Ти вече ходиш на училище, можеш сама да си ги прочетеш". И още много, е , такива лигави работи ми лиспват, ама знам, че като си родя бебче ще можем заедно, да се поглезим някой ден

[suzanna]

mii..na men abs nishto ne mi lipsva...kato se setq samo za detstvoto si i mi stava mn tujno..bqh mn chuvstvitelno dete i ne mojeh sama da zashtitavam sebe si bqh mn neuverena i mn placheh... trqbvashe mi mn vreme da preodoleq tova i sega kogato minaha godini ottogava e suvsem razlichno..bez razbira se da se imam za porasnala no se chuvstvam po dobre sega opredeleno

[bigfish]

Липсва ми детството. Липсват ми най-сладките мигове да играя с камиончета... Липсват ми и другите деца, с котио сме прекарали толкова много време на улицата, липсват ми емоциите да преживееш нещо за първи път (първия учебен ден например - като си спомня колко бях щастлив че тръгвам на училище и колко съжалявах след това ). Липсва ми детското светоусещане за живота и безгрижието.

В малкия принц Екзюпери е казал: "Всички възрастни хора са били първо деца. (Но малцина от тях си го спомнят.)"
А също и: "Тъжно е да забравиш приятел. Не всички са имали приятел. И аз може да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго, освен от цифри."

Липсва ми и детската любов и с риск да стана банален ще се обйрна пак кйм малкия принц (тази книга е пряко свързана с детството ми и играе голяма роля и до сега): "истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите... Хората са забравили тази истина"

Е... "Погледнете небето. Запитайте се: "Дали овцата е изяла цветето или не?" И ще видите как всичко се променя...
И никой възрастен никога няма да разбере колко важно е това!"

Не ви ли лиспва

[P1ra71nQ]

Ми на мен също ми се иска да съм едно детенце още.Супер много ми липсва безгрижието, игрите с другите деца...Всичко.Аз си спомням някои неща от детството-спомням си как се надпреварвахме в детската градина кой ще вземе първи краешника на хляба.... И аз още много им се радвам на такива детски от моето детство......Абе мисля, че у всеки има нещо детско останало.....и така си е добре.....Мисля, че бих искала да съм още едно малко невинно дете

[techCandy]

o kolko ujasno mnogo mi lipsva
ama nie tuka sme se sybrali kato nekvi pensii, vse edno sme na po 100 i e sa 6e umirame
vse pak, sys vseki izminal den otkrivam kolko mnogo sym se promenila i kak vsi4ko me sma4kva i ubiva v men deteto
a ne iskam tova da se slu4va , no nqma da go pozvolq
sega si tyrsq tuk dyrvo koeto stava za katerene
6te si kupq Barbaronite na kasetka, pak 6te drynkam maikata da mi dade stotinki za qgodova blizalka (a ne za cigari )
kato se vyrna pak 6te mqtam qica i vodni bombi prez balkona, pak 6te skysam nervite na sysednite i pak 6te ubiq tok4etata na mama mi
kvoto 6te da stava, vinagi 6te byda 4ave
pone dkato me dyrjat kokalite

[the_witch]

vsu6dnost vinagi mi e lipsvalo ne6to sega e detstvoto...i qvno vinagi 6te mi lipsva[/b]

[СребристоСияние]

Kfo da vi kaja az o6te si reva kato razprana na bambi ili na Car luv, i mn se kefa na Gumenite me4eta no ne mi lipsvat 4estno kazano! Daje IZOB6TO ne mi lipsva detstvoto predpo4itam si zrqlosta![/b]

[raffy]

ами аз се чувствам пораснала доста често, особено в моментите, в които плача от любов или се справям с проблеми. в други моменти ми се дивее като на малко дете.но не ми се е случвано скоро да имам някакви супер детск прояви. защото бях малко в период на криза и се чувствах доста далеко от детството.
понякога гледам малките деца, които си играят пред блока и ми се плаче. толкова са безгрижни, игриви... не знаят какво е да обичаш, да те боли от любов, да се тревожиш за утре. те просто се радват на могат да играят и това е завиждам им.
но пък после се сещам, че това при мен е минало. и просто съм пораснала. имах прекрасно детство. помня най-много почивките всяко лято с нашите, които бяха страхотни, игрите с приятелчетата пред блока, детските филмчета (е, те наистина бяха супер и сега си ги обичам)
детството е наистина нещо прекрасно и трябва да се изживее докрай. не на 11 вече да се мислиш за голям. аз си бях дете до скоро, и все още съм и не отричам. защото ми се иска да съм дете. възрасните като че ли имат много проблеми...

[amy lee]

lipsva mi lipsva mi vremeto kogato ne ni be6e grija za ni6to,kogato prez lqtoto sabirahme seno(lqtoto ima6e mnogo nz za6to )i se ka4vahme na nqkoq po visoka kateru6ka i ottam ska4ahme vurhu senoto lipsva mi.mnogo.i mi lipsva su6to taka kak pravehme vsi4ko koeto:"za na6atat vuzrast e neprostimo"i nikoga nqma da zabravq kak na edin moi rojden den vav 3-ti klas potro6ihme ku6tata awe detstvoto si e nai bezgrijnoto vreme.i to4no zatova mi lipsva

[The Goodbye Girl...]

Липсва ми детството, да. Заради безкрайните игри, безгрижието, онези толкова незначителни проблеми. Но това е така, погледнато от гледна точка на днешния ден. Тогава е било просто ежедневие, нещо съвършено нормално и понякога супер скучно. Обаче какво не бих дала да се върна пак там (както се пееше в една песничка). Детството винаги е прекрасно, както и всяко безвъзвратно отминало време. След 10 години ще си спомняме за тея години. А иначе се чувствам порастнала, няма как, но аз съм си все същото дете, но с няколко годинки повече.

[eNigMaTic^]

Ами и на мен страшно ми лиспсва Ама ... няма какво да се направи.Ама аз съм като дете обичам много и Помбер и желирани мечета да ям Много пъти са ми казвали, че се държа като лапе ама просто си спомням, защото онова време никога няма да се върне