Еми значи проблемът ми е следния: имам си приятел, който обаче винаги за всичко слуша майка си, на моменти ми иде да му изкрещя: "Върни се при мама и се махай от живота ми", обаче в следващия момент осъзнавам, че наистина го ОБИЧАМ(!!!), и ми става адски тъпо.
Все" мама това, мама онова", а пък е завършил даскало преди доста време!
това не е нормално според мен!

Вместо да се съобразява с мен, постоянно пита нея и това ме нерви! Как да му кажа, че искам да забрави скъпоценната си майка поне през времето, през което е с мен?